Цитирай Първоначално написано от Naman07
Тук трябва да се замислим: какво искаме да кажем, когато употребяваме думата „Бог”? За произхода на тази дума в славянските езици има две хипотези. Или коренът й идва от древносанскритската дума bhaga, която означава „богат”; онзи, който притежава всичко, който не се нуждае от нищо повече и е готов да отдава всичко със съвършена откритост, без да му е жал. Или думата „Бог” произлиза, както смята Хомяков2, от глагола „быть”: Бог е Този, Който е, Който не е сътворен (бихме могли да добавим: не е измислен), а съществува самобитно, в реално, неизменно, макар и живо битие. Това е Онзи, за Когото Старият Завет казва: Той е вечно Съществуващият. Тези думи Христос отнася към Самия Себе Си в Евангелието. Важно е да разберем, че Христос говори за Себе Си и като човек, и като Бог. Първото понятие: Бог е Онзи, Който е; Който е самото битие. Той е пълнотата на живота, на ликуващия живот; Той е вседостатъчен (не в съвременния смисъл на думата, че е „доволен”, а в смисъл, че няма недостатъци, че притежава пълнотата на всичко). Творецът не ще поиска да отнеме никое Свое създание, защото е любов, чиято природа се състои в това – да отдава себе си безкрай, безгранично, винаги – на всеки, който се нуждае от нея.
Ти би ли се отдръпнал от любовта? Пишеш същите неща, които са изписани поне 6 пъти из страниците на този раздел. И поработи над правописа си, не че всеки тук е илитерат, но лично за мен е дразнещо, когато прочета ''Убида''.. примерно :P
Искаш да кажеш че Бог е любов?хах...
Много извърташ нещата