Бездна - стихотворение

[armanilove]

Бездна

Счупената роза в ръката
ми връща аромата на реката.
Още са капките непопили,
помниш ли, мили ?

Помниш ли, когато се закле ?
Нима някой ни прокле ?
Сега разделя ни дълбоката бездна...
Как ми липсваш !

Обещахме си нещо тайно,
нещо красиво, но необичайно.
Обещах ти да дойда при теб,
долу, под земята, скована от лед.

Устните ти изстинали да вкуся
и място до теб да потърся.
Ще дойда до теб, ще ти заговоря
и с целувка очите ти ще затворя.

Бялата рокля още е окървавена.
Напомня ми, че съм победена.
Куршумът и мен оцели,
когато пръстите си бяхме вплели.

Аз без теб не мога да живея,
ах, как да те прегърна копнея !
Но, уви, сега гробището е твоят палат
и гробарят те пази от моя свят.

Аз обаче ще пазя споменът за кървавата сватба,
както и този за смъртоносната свада.
Ще пазя и теб до моето сърце,
което сега е в чужди ръце.

Дарих сърцето си на друг,
държащ го здраво в юмрук.
След пистолета последва и ножа,
още забит в бялата кожа.

Пътувам вече към теб,
любими мой, идвам при теб.
Виждам бялата светлина,
как е уханна тази страна.

Ето ме и мен под студената пръст.
Над мене е забит мраморен кръст.
Тук аз винаги ще стоя
и на студа ще устоя.

За тебе, мили !
За теб преминах Рая
и стигнах до края !

[iveetyy]

Хареса ми..

[SmilezZz]

Хареса ми..

[p3tinc3t0]

хубаво е

[psych0]

Хареса ми..

[BluEWisH]

много ми харесва, само в същия дух,поезията е много хубаво нещо

[armanilove]

Благодаря ви

[ANTIHUMAN]

хубаво е

+

[onestar]

Ихаа `` ... страхотно е ^^

[iveto90]

много е хубаво

[armanilove]

Проклето мълчание

А ако замълча ?!
Ще ме обичаш ли?
Ще мълча, в това се кълна,
а ти ще забравиш ли всички лъжи ?!

Колко сълзи изплаках!
Не, не мога вече да тая!
Колко време чаках,
но не, не мога сърцето си да коря!

Обичам те, проумей го!
Забрави всичките обиди!
Любовта ми за мен е нещо важно,
само това прости!

Запомни, че
Ако ме няма
Ти ще умреш!
Е, решавай!
Боли те, но прости!