И мъжете ли могат да чувстват все още?...

[onestar]

Само да питам. Мъжът, с кого се виждаш е на 38, но той има връзка с друга жена, а ти си му нещо като любовница? А с този от САЩ нямаш нищо общо, освен виртуалната "връзка", която поддържате, но пък усещаш тръпка, едновременно с това е по - малък и свободен, също така е възможно да дойде в България - така ли?

Съвет: Сядаш и говориш с 38-годишния. Или зарязва жена си (или както му се пада там другата) и тръгва с теб, (при което съответно ти прекратяваш отношенията си с Denny), или 38-годишния остава при другата и ТИ прекратяваш отношенията си с него, дори и да твърдиш, че не можеш. Не ти ли е кофти да знаеш, че го делиш с друга? Това не е връзка... или ще бъде с теб, или с нея, междинно положение не трябва да допускаш.
Пък са този от САЩ - шанс. Или ще дойде и ще бъдете заедно, или няма - той ще си стой там, 38-годишния при другата, а ти сама. Ще страдаш известно време, но ще ти мине...
Успех.

[BuBa33333]

Според мен 38-годишният не е МОМЧЕ ,а си направо МЪЖ ако питаш мен. Баща ми е на 39.А аз съм почти на твоите години..


Съвет:Щом готвача си има друга седнете и поговорете или тя или ти.Ако избере нея,се опитай да го забравиш колкото и трудно да е.Момчето от САЩ просто няма смисъл да го мислиш щом подържате връзка само по някакъв сайт...


Успех !

[T91]

Пъф ... Като почнете да определяте хората над 30 като МОМЧЕТА се побърквам . Това е мъж бе ... а този готвач е човек на средна възраст . Ти си на 21 -хубаво . Тоя пич е на 38 , ако няма семейство бъди готова ти да му го народиш и създадеш . С хора на такава възраст или си сериозна докрай или просто ще си му бъдеш малката любовничка .


ПС- Добре бе , как успявате да спите с хора на годините на бащите ви . Малкото ми сиво вещество не го побира . Иначе ти пожелавам успех ! Дано намериш правилна пътека .

[soul1199]

единия е на 38,другия пък е в САЩ,не знаеш кой да избереш->намери си трети

[titinkaa]

според мен си стой със сегашния приятел,"Ревнува този,който обича",така че съм сигурна че има чувства към теб,и недей да си мислиш за другия от САЩ,защото ако тръгнеш с него и се окаже глупак или те нарани по някакъв начин,после ще съжаляваш че си загубила първия мъж

[Al3ksandra]

Здравейте отново ..
Имам развитие на темата..
След много перипети както се казва.. ние с въпросния мъж (Ицо ) на 38г. вече поусложнихме нещата.. Да ви разкажа какво се случи.. с Denny просто останахме приятели - той разбра.. от една приятелка.. която му каза за мен и Ицо. незнам дали да се хваля или оплаквам.
Сега той си прецака най на края стабилната връзка заради мен, за да бъде с мен.. Не ме питайте как изтърпях всичко досега... Имам чувството че за около 7 8 месеца се промених в мисленето с години..
Просто искам да го споделя с вас.. Понякога от там където не очаквате изниква и нещо хубаво. Проблема ни е че сега не знаем как да я уравновесим връзката ни. Аз се държа от време на време гадно, след това като се сдобрим, взема че аз сгафя някъде и той започва да се държи гадно с мен "защото.." съм направила "това" и "това..."
Безпределна ревност.. До къде стигат границите на ревността, кажете ми ?

[mArMaLaDkA]

Каква ревност бе, разлика в поколенията се нарича!
Ти вечно ше си сгафила някъде си според него и колкото и да се опитваш да му угодиш, няма да се получава. Ще ти натяква всяка грешка, която си направила. Опитва се да те превъзпитава и да те превърне в това, което му се иска да си, въпросът е, че пък и не му се ще особено вече да бъде учител във връзките си.

На тия години му е време за деца, дом и жена, която е улегнала, разбираща, знаеща и уверена, а не от момиче, което още образованието не си е завършило като хората и не е видяло нищо от живота.

[balon4eeeee]

усещам че разбилаката ви е огромна въпреки че не четох много темата Смятай ако си на 15 той на 30 за ква емо любов иде реч

[Al3ksandra]

Каква ревност бе, разлика в поколенията се нарича!
Ти вечно ше си сгафила някъде си според него и колкото и да се опитваш да му угодиш, няма да се получава. Ще ти натяква всяка грешка, която си направила. Опитва се да те превъзпитава и да те превърне в това, което му се иска да си, въпросът е, че пък и не му се ще особено вече да бъде учител във връзките си.

На тия години му е време за деца, дом и жена, която е улегнала, разбираща, знаеща и уверена, а не от момиче, което още образованието не си е завършило като хората и не е видяло нищо от живота.

Разбирам те много добре, но тук не става дума само за това. Връзката ни не се гради само на знаеш кое. Отстрани може да изглежда така, но не е така.. Има и чувства и от негова и от моя страна, защото аз съм сгафила повече от колкото би трябвало да ми е позволено.. И макар грешките ми, той не се отказва от мен, въпреки че можеше досега да ми е бил шута милион пъти. Друг е върпоса че найстина, за всяка грешка ще ми го натяква докато не се случи нещо.. да , признавам страх ме е, но същевременно го искам до себе добър до болка..

[Al3ksandra]

Е, сложихме на края.. един успешен КРАЙ. Не знам дали трябваше, често се питам трябваше ли, сега ми е мъчно... знам - ще кажете да не съжалявам че така е по-добре и разликата в годините... Но ми липсва... Крия го в себе си - грозната истина...
Все се чудя едно - той винаги ли ще ми липсва и дори да си намеря приятел който да изпитва чувства към мен да е добър с мен, аз да не мога да забравя.. Ицо
Как може един човек само за около 8 9 месеца толкова да ти влезе под кожата и да не можеш без него, че при липсата му - окончателно разделени, да не чувстваш нищо хубаво... сякаш няма смисъл живота
А вече съм пред свъ ршен факт, не мога да си го върна. Нямам право?!!!.... Що за човек ще съм като аз пойсках в момент на афект и в момент на болка да се разделим...
И да останем приятели... което знам че е невъзможно при нас, не знам защо.. Повечето момичета които познавам остават приятели с бившите си но аз не мога..
А най-странното е че всичките ми колеги от университета казват че няма страшно - ще се сдобриме скоро... Защо? Те поече ли ме познават отколкото самата аз себе си ?
Може би аз съм си виновна, направих го защото не исках той да страда, а сега разбирам че всъщност му причиних НАЙ-ГОЛЯМОТО страдание и съм безсилна да направя нещо... Или поне не знам какво

[BaffaLsc]

Амм .. имала си възможността да си с момче ,което иска да си само негова ,а ти искаш да ходиш при друг ??

[Al3ksandra]

Амм .. имала си възможността да си с момче ,което иска да си само негова ,а ти искаш да ходиш при друг ??

Чете ли предишните ми постове в темата?....

[Al3ksandra]

Не бих се определил като много чувстителен , но не съм и непукист.

И хайде някой да каже как е свършила историята , бре ;Д

Найстина ли ще ти е интересно да разбереш как е свършила историята

[Al3ksandra]

Той ми дава шанс след шанс, само и само да сме заедно. Странно само като се погледна от страни какви деца сме - а уж сме пораснали.. Опитваме се отново да си дадем по още един шанс и да бъдем заедно, защото чувствата не липсват. Осбенно ми е странен фактът обаче че незвисимо от всичко той ми липсва. Дори когато сме се карали до безумие, и аз съм бягала след това, или съм си тръгвала от тях..или каквото и да било, след като му премине яда, а и моят.. се получава така сякаш нищо не е било и започваме да се търсим един друг. Тогава започват извиненията, нещата се оправят и той просто става супер готин човек за общуване. Започват едни мигове на щастие, които не съм ги изпитвала с никого досега! ..но това трае до следващатата караница, която според него аз съм породила или аз съм причината за нея
Даже си спомням сега 1 път ми каза че нашите караници били основно заради мен - била съм му говорела за бившите си, била съм се държала с него така сякаш не ми пука за него.. и т.н. няма да изброявам всичките че няма да ми стигне времето.