Цитирай Първоначално написано от lentinko
Много ви благодаря за съветите
Чакай бе, не съм се изказала още!!

Никакви признания.
Думите само ни объркват, не разбрахте ли вече?Хващаш й ръката, гледаш я в очите, милваш косата й, постепенно скъсяваш дистанцията.Но това не става за ден.Дай й възможност да те пожелае!Заведи я на някое романтично място и пак не си позволявай повече от помилване.Нека гадае.Нека границата на приятелството се обърка в главата й.
И тогава, когато тялото й започне да ти изпраща сигнали, че те желае и като мъж, я целуни.Но съвсем леко, внимателно и невинно, за да не я стреснеш.Не настоявай за повече.Не пришпорвай нещата.Можеш дори да й се извиниш.На следващата среща се върни с крачка назад, но на по-следващата отново я целуни.

П.С. Ако има нещо, което ме побърква, това са скъпите мъжки парфюми.Когато един мъж ми ухае марково, не просто хубаво, съм в пъти по-склонна да го допусна по-близо до себе си.