Преди много време бях чел една история, че любовта е сляпа, а лудостта я води! Самата история гласеше, че един ден всички чувства решили да играят на "криеница". Лудостта трябвало да търси другите чувства. Тя намерила всички с изключение на любовта. Лудостта видяла един бодлив храст и взела вилата до нея. Започнала да ръчка храста с вилата, а от там изпищяла любовта. Когато тя излязла навън, очите й били избодени. Оттогава любовта е сляпа, а лудостта я води!

Замислих се дали наистина е така. Когато си "паднеш" по някого, започваш да гледаш през други очи. През розови очила. Не забелязваш лошите качества, виждаш това, което на теб ти харесва и това, което искаш да видиш.

Когато любовта между двамата души пламне ... всеки прави за другия всякакви нередни неща.

Преди време в сайтове четох, че едно момиче избягало от дома си, за да отиде при приятеля си. Друг пример: момиче се самоубило или се сбило, заради момче, което го е зарязало. Това е лудостта, повлияна от любовта.

Мисля, че е достатъчно това, че любовта е сляпа, а лудостта я води.