Реших, че просто трябва да покажа някое друго стихче, отново. (:
Темата има доста странно име, но просто съчетах двете заглавия.
Приятно четене! (:

--


Ежедневие

Останах без думи.
Пред това, което молива ми сам е писал:
“Подарък – куршуми
И нищо вече няма смисъл.”

Имам чувството, че плача,
А очите ми пресъхват всъщност.
И през дните опустели влача,
Спомени, които придобиват плътност.

Няма край, няма нищо след това
Мъгливо крехко ежедневие.
Спиш и после пак в лова,
Нима в това намираш забавление?

Старо. Мисля, че е писано около октомври.

Подобия

Какво е болка?
Нима я разбираш?
Нима е това, че в съня си умираш?

Какво е животът?
Крехката нишка,
Която лесно се прегризва дори и от мишка?

Какво е това?
Това са разбъркани чувства,
Незапомнени мисли,
Подобия на много изкуства.


По-ново. Понякога човек има нужда да зададе няколко въпроса, в които се съдържат отговорите им.