Какво да правя? :S

[graphicflower]

Всеки в този форум търси помощ и съвети за незначителни неща от типа на от къде да си купя лещи или красива ли съм...този път реших да ви попитам нещо важно, за да направя форума поне малко по-полезен.
Напоследък се чувствам адски зле. До сега живях с лудите ми баб и дядо, които ме тормозеха денонощно и почти не можех да съм с гаджето си от тях. Един ден след 6 години тормоз просто не издържах и се изнесох при баща ми и съм тук вече месец. С гаджето се виждаме всеки ден и често остава да спи у нас и всичко е перфектно. Най-после за 17 одини баща ми бе6е на рожденния ми ден (това беше много важно за него , но чак сега разбирам защо). Когато му казах, че се местя при него той се разплака и почна да тича из квартала и да крещи "дъщеря ми се връща в къщи" и да плаче. Днес е ужасен ден...гаджето ми избяга отново от училище(вече не може даже и с бележка да си извинява отсъствията и може и да повтаря....няма го цял ден...избягал е от къщи сутринта и нито на училище нито нищо...телефона изключен...званях над 60 пъти и никой....какво ли не ми мина през главата. Отидох на училище за 1 час, не издържах и се прибрах. Поговорих си с баща ми известно време и ни беше много приятно. Успя да ме разсея от проблемите до момента, в който не ми каза нещото, от което винаги ме е било страх да чуя, а именно "болен съм от рак, остават ми 6 месеца живот"... До такава степен блокирах и спрях да чувствам каквото и да е , че казах само "ок"...не можех да повярвам на това, което чувам. Срещу нас има 2 съдеби дела като едното е за отнемане на имуществото, понеже жената, която ни продаде къщата преди 5 години е направила няква уловка в договора...което значи че скоро баба и дядо могат да останат на улицата, а до тогава татко може и да не е жив...направо нз какво да правя. Аз винаги мога да се върна в ада наречен къщата на баба и дядо, но другите ми баба и дядо просто няма да ги пуснат да живеят там.(във война са от както се знаят). Какво да правя? Скоро се очертава, че ще загубя всичко, което имам..баща ми, който за мен е най-готиния и добър човек на този свят,къщата ми,баба и дядо няма да издържат без татко, такаче може и тях да изгубя...

[graphicflower]

Слава богу гаджето ми взънна по домашния и каза, че сутринта се е заключил в стаята си и е спал до сега(разбираемо след като ние по цяла вечер не спим). Техните са му взели компютъра( а аз се чудех защо не е в скайп при полужение, че скайпа му е винаги онлайн даже и да не е там)...поне това се оправи и сега ще може да си ме гушне и да ме изслуша както и аз него...но все пак проблема с баща ми още остава и нз как да се справя с това....все още не съм проумяла напълно, че той ще умре след полувин година ...ако го бях осъзнала сега вместо да викам "ок" щех да рева като луда...

[ameli]

а майка нямаш ли? никъде не споменаваш за нея ако можеш и иди на гости иначе много съжалявам за баща ти ... гледай да бъдеш повече време с него и да се забавлявате всяка секунда, а не да мислиш за това какво може да стане

[graphicflower]

а майка нямаш ли? никъде не споменаваш за нея ако можеш и иди на гости иначе много съжалявам за баща ти ... гледай да бъдеш повече време с него и да се забавлявате всяка секунда, а не да мислиш за това какво може да стане

На практика имам майка, но тя преди 6 години (при развода на наще) ме заеба при баба ми и дядо ми, а тя отиде си се забавлява с гаджето си...такаче бих казала, че нямам...аз винаги има каде да отида да живея било то при баба ми и дядо ми, гаджето, вече при доведената ми майка не мога (понеже голямата и дъщеря е взела преди няколко години 1 заем за 2000 лева и е забравила да го изплати на банката и на 22ри ще описват имуществото им и може да им отнемат къщата)...мога и при големите ми братовчеди...това за мен не е пролем...но къде ще живеят баба и дядо те си нямат никого, а аз не мога да им осигуря жилище. С баща ми много добре си се разбираме и сме си най-добри приятели...мисля, че сега като живеем заедно всичко ще е ок. Радвам се, че навреме реших да дойда да живея с него.
Принципно живота ми е много хубав...имам добър баща до мен, любящо гадже, добри приятели...до сега нищо не ми е липсвало и гледам винаги да съм усмихната, но сега точно няма как.

[black_baby]

Съжелявам за баща ти наистина е много тъжно.Единствено не разбрах на колко си и откъде си?А тези баба и дядо за които каза че са луди те на кого са родители-на баща ти или на майка ти?И щом казваш че имаш братовчеди защо не ги помолиш да живееш при тех,но заедно с баба си и дядо ти.Но пак едно не разбрах-ок онази ви е излъгала за къщата,но тогава защо и баба ти и дядо ти и те остават на улицата?Моля те за обяснение по подробно.

[Nakadah]

Всеки в този форум търси помощ и съвети за незначителни неща от типа на от къде да си купя лещи или красива ли съм...този път реших да ви попитам нещо важно, за да направя форума поне малко по-полезен.
Напоследък се чувствам адски зле. До сега живях с лудите ми баб и дядо, които ме тормозеха денонощно и почти не можех да съм с гаджето си от тях. Един ден след 6 години тормоз просто не издържах и се изнесох при баща ми и съм тук вече месец. С гаджето се виждаме всеки ден и често остава да спи у нас и всичко е перфектно. Най-после за 17 одини баща ми бе6е на рожденния ми ден (това беше много важно за него , но чак сега разбирам защо). Когато му казах, че се местя при него той се разплака и почна да тича из квартала и да крещи "дъщеря ми се връща в къщи" и да плаче. Днес е ужасен ден...гаджето ми избяга отново от училище(вече не може даже и с бележка да си извинява отсъствията и може и да повтаря....няма го цял ден...избягал е от къщи сутринта и нито на училище нито нищо...телефона изключен...званях над 60 пъти и никой....какво ли не ми мина през главата. Отидох на училище за 1 час, не издържах и се прибрах. Поговорих си с баща ми известно време и ни беше много приятно. Успя да ме разсея от проблемите до момента, в който не ми каза нещото, от което винаги ме е било страх да чуя, а именно "болен съм от рак, остават ми 6 месеца живот"... До такава степен блокирах и спрях да чувствам каквото и да е , че казах само "ок"...не можех да повярвам на това, което чувам. Срещу нас има 2 съдеби дела като едното е за отнемане на имуществото, понеже жената, която ни продаде къщата преди 5 години е направила няква уловка в договора...което значи че скоро баба(която е курва) и дядо(който е педофил) могат да останат на улицата, а до тогава татко може и да не е жив(с др думи мафията да го гутне понеже им дължи пари)...направо нз какво да правя. Аз винаги мога да се върна в ада наречен къщата на баба и дядо(който са боклуци), но другите ми баба и дядо просто няма да ги пуснат да живеят там(споменал съм по-нагоре защо).(във война са от както се знаят). Какво да правя? Скоро се очертава, че ще загубя всичко, което имам..баща ми, който за мен е най-готиния и добър човек на този свят,къщата ми,баба и дядо няма да издържат без татко, такаче може и тях да изгубя...

я го напиши с 1 изречение, и тогава аз ще го прочета

[graphicflower]

Съжелявам за баща ти наистина е много тъжно.Единствено не разбрах на колко си и откъде си?А тези баба и дядо за които каза че са луди те на кого са родители-на баща ти или на майка ти?И щом казваш че имаш братовчеди защо не ги помолиш да живееш при тех,но заедно с баба си и дядо ти.Но пак едно не разбрах-ок онази ви е излъгала за къщата,но тогава защо и баба ти и дядо ти и те остават на улицата?Моля те за обяснение по подробно.

На 17 от София. Баба ми и дядо ми, които са луди са родители на майка ми и изобщо не мога да ги гледам...при братовчедите ми винаги мога да отида, но не искам да им се натрисам те са в 1 апартамент макар и мн голям (леля ми, чичо ми, 2мата братовчеди и тъщата...сега да отида там не варви камо ли с баба и дядо въпреки че най много те двамата да отидат тм а аз при баба...
За къщата баба и дядо остават на улицата понеже ако загубим делото ние губим и тази къща (тук живеем аз баща ми, баба и дядо)...
И все пак проблема не ми е толкова намирането на място за живеене...това винаги може да се ореди...проблема ми е как да осъзная, че баща ми умира и как да го певъзмогна, понеже за сега съм още в шок и не си давам равносметката, че след 6 месеца няма да го има...

[clever]

леле милата............. моите съболезнования за баща ти ! ........

винаги съм казвала едно и пак ще го кажа - ПО-ЛОШО НЕЩО ОТ БОЛЕСТИТЕ НЯМА... НЕ ПРЕЕБАВАТ ВСИЧКО !!

[deni15]

Боже..
наистина е ужасно да загубиш толкова близък човек
много съжалявам за баща ти
виж, спри да мислиш да това, защото нямаш време за губене, а просто отиди при баща си и му кажи колко много го обичаш и колко много ще ти липсва, за да знае какво изпитваш към него
и не се отчайвай, защото може да не умре след 6 месеца, ами може да живее още, а ако наистина му остават 6 месеца, ги направи най-хубавите и забавните в живота ти

+
Наистина незнам какво да ти кажа,останах без думи

[plmn]

...............
ужасно..
прекарвай времето си с баща ти.. той е най-близкия ти човек и ще го направиш много щастлив ако си с него.. има време за гаджето.. нека баща ти е приоритет.. утре ще се скарате с 'любовта на живота ти', но най-добритя ти приятел вече няма да го има.. няма да има и на кого да споделиш..

[cookie_master]

[Ivka06]

много съжелявам за баща ти, това е ужасно но както казаха и другите направи тези негови последни месеци (мн се надявам да не са последни) най-хубавите в живота му кажи му че го обичаш, че той е най- готиния баща и че мн ще ти липсва(да не повтарям думите на другите) и пак мн съжелявам за теб толкова тъжно

[DevilWish]

Пак правете тема да мрънкате, че ваще не ви пуснали до късно вечерта.
Оф толкова ми стана гадно Разбирам от от части.
Много съжалявам за баща ти Аз изгубих 2ма човека, на които държах за 1 година време, имала съм толкова депресии, здравето ми се разклати, за това дръж се и прекарвай колкото се може повече време с баща ти.
За баба ти и дядо ти също е гадно.Трудна ситуация, но не може ли да идат в старчески домове?Зная, в България как е, но все пак трябва да потърсите място, където могат да пребивават.
Ако ти се говори може винаги да пишеш 1 лично съобщение.
Много съжалявам наистина за всичко

[vannsz95]

И майка и татко имаха рак, но го пребориха. Съветвам те да не губиш надежда... нещата не изглеждат розови, но всичко може да се промени за отрицателно време... успех! =]

[stelit0o0o0o0]

И майка и татко имаха рак, но го пребориха. Съветвам те да не губиш надежда... нещата не изглеждат розови, но всичко може да се промени за отрицателно време... успех! =]

и майкати и баща ти .Е това вече не бих го преживяла. А относно авторкат на темата ще и кажасъщото като другите.Прекарайте пълноценно тези месеци,защото после и да изкаш няма да можеш да върнеш времето назад.

[SkiCatA]

леле милата............. моите съболезнования за баща ти ! ........

винаги съм казвала едно и пак ще го кажа - ПО-ЛОШО НЕЩО ОТ БОЛЕСТИТЕ НЯМА... НЕ ПРЕЕБАВАТ ВСИЧКО !!

баща ми е болег и то мн сериозно от годино и повече.На 14 съм и сичко са промени коренно

[deni15]

леле милата............. моите съболезнования за баща ти ! ........

винаги съм казвала едно и пак ще го кажа - ПО-ЛОШО НЕЩО ОТ БОЛЕСТИТЕ НЯМА... НЕ ПРЕЕБАВАТ ВСИЧКО !!

баща ми е болег и то мн сериозно от годино и повече.На 14 съм и сичко са промени коренно

И какво се промени по точно

[kolio94]

прекалено тъжна история,но не мисли за миналото ,но и ще е лошо да мислиш за бъдещето (моите съболезнования) предлагам ти да си намериш доста добри приятели които ще те поткрепят и много добър приятел/ка или гадже (може да си го имаш) познавал съм доста хора на които им се е случвало подобни неща,но пък ги подкрепяхме всички и така не плачи много не се тревожи много защото от много тревожене (нищо,че не е напразно) може и ти да си навредиш има доста заболяваня които се получават на тази основа . а за маикати просто не знам , може да е егоистка или недорасла,но внимаваи да не се върнеш при нея и тя пак да те изостави успех!

[yozii]

Баща ми също е болен .. но не от някаква смъртоносна болест .. и една вечер незнам защо много се разстроих и се разплаках,толкова ме беше страх.. но тогава просто не знаех нищо за болестта му и заради това .. съжалявам много за баща ти ..

[N0_feAR]

Явно напоследък ти се случват все гадни неща. Съчувствам ти най-искрено. Относо баща ти - не мисли постоянно колко малко време ви остава заедно, как той ще си отиде и т.н. По-добре се постарай да запълните тези 6 месеца с възможно най-приятни преживявания и спомени, за които да се сещаш след време с усмивка. Не губи това време в плач, тъга и тежки размишления. Бъди до баща си, покажи му колко много го обичаш, правете разни неща двамата. Подкрепяй го. А за проблема с жилището - ти имаш къде да отидеш при всяко положение, а това е добре. За баба ти и дядо ти не знам какво да кажа. Не съм много навътре с нещата за да давам компетентни отговори. Единственият ми съвет към теб е да се заредиш с достатъчно сила, вяра и надежда и да не се отчайваш заради случващото се. Дано нещата се наредят.

[tanchu]

съжалявам за баща ти..просто прекарвай колкото можеш повече време с него..може и да има лек..не губи надежда

[graphicflower]

То надежда голяма не мога да имам...остават му 5 месеца и ми се струва късно за каквото и да било.
Видях, че сте задали въпроса "какво толкова се е прецакало" на едно момиче по-горе. Нз за нея, но и при мен нещата коренно се промениха. Не е яко човека, на който цял живот си се възхищавал за неговата сила да падне на земята абсолютно беззащитен и да почне да излиза кръв от устата му. Ако няма никой до него да му помогне умира. Нищо не е същото...вече даже не смея да затворя вратата на стаята ми от страх, че ако получи криза няма да се усетя и той ще си лежи безпомощен в съседната стая в учакване на смъртта. Това си е живот в непрекъснат страх и напрежение.

[mrafka]

Скоро даваха по нова тв един човек, който живее във Виена(не съм сигурна) и е измислил лекарство против всякъкъв рак.. Той е българин, но проблема е, че не са признали лекарството официално..Има излекувани хора с това лекарство, които со били в последната фаза на болестта(хора от България).. Рови в нета и търси нещо за връзки с този човек..това лекарство може да спаси баща ти.. Предаването се казва Емигранти на Мартин Карбовски.. Опитай всичко възможно..може от там да ти помогнат..разкажи историята си...само не губи надежда

[iv4oiv]

До Мрафка: такива самозванци колко щеш. Има лекарство за рака но то не е измислено от дядка и е високотехнологично. Използвани са нанотехнологии за него. Ужасно сложно изобретение. Не е просто химично вещество каквото се фукат другите.

До авторката: от рак се умира много болезнено. Така или иначе ще има моменти в които баща ти ще иска да се самоубие. Дори морфина няма да му помага.
А за това 5 месеца, 6 месеца - никой никога не може да го каже. Може да са 5 дни може 5 години. Всичко е субективно.

С имотният проблем баща ти може да се пребори по нечестен начин. Така или иначе му остава малко живот. Поне ще ти остави наследство.