Могат ли един мъж и една жена да не си изневерят цял живот?

[hottie]

Аз искам да допълня трети вид изневява, за който аз говоря и тя е физическа + емоционална. Т.е. ти търсиш освен физически прилив на енергия и хубави емоции. Искаш да си желан(а) и харесван(а).
И ти си набавяш точно това, което ти липсва в този момент : тези забравени от връзката ти емоции.

[SWASTIKA]

Пак започнахме тезите без аргументи, а най-обичам постовете от типа: "бъркате, ама само това ще кажа" - Свастика или се стягай или ти бастисвам темата.

Понякога отговора се намира в самият въпрос.

Когато погледнем един въпрос, трябва да вникнем в него, а не просто да отговаряме...

Ето го и него: Могат ли един мъж и една жена да не си изневерят цял живот?

Е? Могат или НЕ могат? Възможно ли е? Въпроса е дали могат, а не дали искат.

С този въпрос задавам още куп други...

Какво означава за вас любовта? Съществува ли? А и не само, в един брак не трябва само любов, трябват още куп други неща...

След като знаеш, че един ден този човек, ще ти омръзне, защо трябва да се захващаш сериозно с него? Не е ли някак си нагло да изневериш на човека до себе си, просто защото долната глава не те слуша?

Говоря ти за обикновена изневяра - да идеш и да се изчукаш с някой друг... Не знам как си го обяснявате вие, но в случай, че вашата сериозна приятела ви каже, че е имала физически контакт с друг, как бихте реагирали? Няма ли да е някак си кофти, че там където влизаш ти, е влизал и някой друг?

Аз напълно защитавам истинските връзка, без изневери и тем подобни глупости.

[SWASTIKA]

Грешно ги виждате нещата.

Ами аргументация?


Ситуацията:

Въпрос: Могат ли?

Отговор 1: Не могат

Отговор 2: могат

Отговор 3 и 4: Не могат, защото...

Отговор на задалия въпроса: Грешно ги виждате нещата...



НЕ!

И все пак, ако разгледам само въпроса, ще разберем, че е "Могат ли?, а не "Не могат ли?"

[hottie]

Аз това го считам за емоционална, която има и физически отенък, което е напълно нормално.

Ами ако е просто за едното чу*ане без грам чувства не е същото аз лично правя разлика

[plmn]

Ето го и него: Могат ли един мъж и една жена да не си изневерят цял живот?

Е? Могат или НЕ могат? Възможно ли е? Въпроса е дали могат, а не дали искат.

Така зададен въпроса, има много прост отговор. Разбира се, че МОГАТ, дали искат е по-важно, а истинският въпрос е ЗАЩО биха пожелали.

С този въпрос задавам още куп други...

Какво означава за вас любовта? Съществува ли? А и не само, в един брак не трябва само любов, трябват още куп други неща...

За мен лично в момента не означава много, тъй като да си призная никога не съм се влюбвал. Имал съм интерес към отсрещния, мимолетни връзки, но никога това 'дълбоко' чувство. Не я отричам, мисля, че съществува. Просто аз мисля, че когато казвам на някого, че го обичам, трябва наистина да го имам предвид, да го мисля, най-вече чувствам. Постоянното повтаряне на тези думи ги превръщат просто в едно клише, без никаква тежест.

След като знаеш, че един ден този човек, ще ти омръзне, защо трябва да се захващаш сериозно с него? Не е ли някак си нагло да изневериш на човека до себе си, просто защото долната глава не те слуша?

Според мен никой не си дава сметка за това какво ще е след 10-15-20 години примерно. Често хората избягват да мислят за бъдещето, и то толкова далечно. Те живеят сега, сега се обичат, сега искат да се оженят, и го правят. Реално ако седнат да мислят, какво ще става един ден, ако се разведат за кой ще остане апартамента/къщата, колата, децата дали няма да разпродатат всичко след тях и други такива, не се ли губи цялата 'магия', целия смисъл от това начинание?

Говоря ти за обикновена изневяра - да идеш и да се изчукаш с някой друг... Не знам как си го обяснявате вие, но в случай, че вашата сериозна приятела ви каже, че е имала физически контакт с друг, как бихте реагирали? Няма ли да е някак си кофти, че там където влизаш ти, е влизал и някой друг?

Това се случва всеки ден, и реакците са различни. Някои са склонни да прощават, да дават още и още шансове, други слагат край от раз. Аз лично първо ще се опитам да разбера причините, дали проблема е в мен, ако да, как може да се разреши. Ако няма такъв вариант, всеки по пътя си. Как да задържиш някой, който е само тялом до теб, духом е с друг?

Аз напълно защитавам истинските връзка, без изневери и тем подобни глупости.

Което е много хубаво, дано партньора ти го цени и оправдае доверието ти.

[Boot]

Искам само да кажа, че това е супер ужасна тема и ме депресирахте!

[sh3_1s_7h3_0n3]

Наистина звучи много стряскащо.
В крайна сметка излиза, че имаш си сега половинка, но всичко е със срок на годност било то в емоционален или физически аспект.
Следователно каквато и връзка да имаме - идва или краят, или изневярата.
И в такъв случай какво трябва да правим? Да се примирим и просто да се отдадем (и благодарим вероятно) на моментното си щастие с настоящия любим човек?! Пфф...
Звучи наистина доста песимистично, ако се замислим в дългосрочен план.

[hottie]

Едното чукане е първата категория - физическата

Емоционалната е там, когато има намесени чувства, желания и т.н.

И все пак ги разграничавам. Едното е чукане, другото е чукане и причличане, третото е чукане с любов

[hottie]

Наистина звучи много стряскащо.
В крайна сметка излиза, че имаш си сега половинка, но всичко е със срок на годност било то в емоционален или физически аспект.
Следователно каквато и връзка да имаме - идва или краят, или изневярата.
И в такъв случай какво трябва да правим? Да се примирим и просто да се отдадем (и благодарим вероятно) на моментното си щастие с настоящия любим човек?! Пфф...
Звучи наистина доста песимистично, ако се замислим в дългосрочен план.

Съгласна съм и затова се чудя аз какъв е смисълът от всичко това? И какъв партньор трябва да си намериш? Затова като ти дойде време да мислиш за семейство търсиш човек, с който да се разбираш и да ти е спокойно. Гледаш на другия като потенциален баща/майка.

Но след няколко дълги връзки установих точно това. Както и гледайки хората около мен и вариантите са следните :
1. Не изневеряваш и си живееш спокоен живот с човека до теб, но спираш да се чувстваш желан.
2. Изневеряваш, но това пак не те кара да се чувстваш щастлив, заради двойнствения живот.
3. Щаслив си прелитайки от едно цвете на друго.

Иначе няма лошо да вярваш във вечната любов и принцът на белия кон, обаче рискуваш да паднеш отвисоко. Доказано е научно, че през първите 3 години на една връзка любовта е най-силна..после идват навиците..остава привъзаността и обичта в съвсем различна форма от тази, която е била преди това.

[sh3_1s_7h3_0n3]

^^ ами навика?

В един момент приемаш човека до себе си като даденост. Разговорите стават по-скоро приятелски, взаимността става рутинна, ласките и т.н остават на по-заден план, и когато се появи някоя 'нова тръпка', нещо по-различно в живота ти, идва една от горепосочените развръзки - край или изневяра в настоящата ти връзка.

[skuck]

По темата: Могат според мен! Но дали ще са щастливи така... тва не мога да преценя(нямам достатъчно житейски опит).

[Biskfitka]

Баща ми и майка ми са заедно от 21 години и не са.

+1 Само,че мойте са от 17 години

[PullTheTrigger]

Сякаш много знаете какво правят родителите ви във всеки един момент

[SWASTIKA]

Сякаш много знаете какво правят родителите ви във всеки един момент

Личи си.

[PullTheTrigger]

Едни познати разбраха, че баща им има връзка с друга жена от вече 12 години, орпеделено си личи. Какво остава за някой случай на единична изневяра...

[SWASTIKA]

Едни познати разбраха, че баща им има връзка с друга жена от вече 12 години, орпеделено си личи. Какво остава за някой случай на единична изневяра...

Ако има заблудени хора, това никак не трябва да значи, че всички са такива.

[Decu]

^ Усеща се. Децата си усещат родителите, партньрите им също.

[Sham]

Сякаш много знаете какво правят родителите ви във всеки един момент

Личи си.

да, личи си, когато всичко стане по-розово и отстрани изглежда почти идеално, тогава трябва да усетиш, че има нещо гнило в Дания, но хората нямат навика да оправдават и обясняваш моментите на пълно щастие.


по темата: Не мисля, че е възможно двама души да се разбират в пълния смисъл на думата. Не разбираме езиците си, не можем да се преведем, всичко е половинчато, посредствено, компромисно, незавършено, обратното на идеално. В този смисъл идеална връзка не може да съществува. Хармоничната микстура от здраво, открито, проверено* приятелство, уважение, пр. и гъделичкащата щипка привличане заедно с недоизказаностите и личната несбъднатост не образуват нищо по-различно от сладко-кисело-горчива каша.

И все пак смятам, че двама дущи могат да са заедно докрая и да не си изневеряват. Но взаимоотношенията им ще са до известна степен извратени - например и двамата се боготворят един друг, виждат в отсрещния - своя идеал или някаква (не)осъществена своя проекция.



ПП:Проблемът със скрола пак се появи и яко дразни.

[hottie]

1. Определено не винаги си личи ! Наречете хората заблудени, но аз познавам такива, които не се осъзнават...
Това, че си мислите че родителите ви никога не са правили глупости е грешка. Може и да са. Дори и да е било за една нощ без последици.

2. Относно навика - да, хората трябва да се борят с него, но в един момент ДОРИ и това ормъзва. А пък ако са ограничени откъм доходи забравете пътуванията и ресторантите и т.н. Бориш се с навика, но докога?

[sh3_1s_7h3_0n3]

В крайна сметка трябва да се примирим, че всяка розова връзка, завършва с драматичен край?
Не съм съгласна.
Според мен вбъдеще време, когато двойката стане и семейство с деца, нещата се променят. Вече не сте само "Аз" и "Ти", но има и още някой, на когото да обръщате внимание (поне в нормалните според мен семейства трябва да бъде така). Вниманието ви вече не е толкова насочено към вас самите като двойка, а имате по-"възвишени" проблеми, от съвсем друго естество, и в този случай трябва да сте един отбор и да се подкрепяте, и заедно да продължавате. То ако беше така, всички щяха да се развеждат за щяло и нещяло.
Затова мисля и че браковете на една по-улегнала възраст са някак по-стабилни, защото вече и двамата са се 'находили', 'навидяли', 'нарадвали' и т.н. Не е като да се зажениш на 20 и като се събудиш на 40, да съжалиш, че не си изживял младежките си години по по-различен начин и тепърва да започнеш да го правиш.
На един по-зрял етап хората просто се променят. Ако на 20+- ни вълнуват любовните трепети, с годините ще ни терзаят къде къде по-различни неща.

[Swinkenhoffer]

Мечтая да намеря някого, с когото няма да ми омръзне да прекарам живота си, както и на него.
Иначе съм сигурна, че е възможно... все още вярвам във вечната любов.

[plmn]

В крайна сметка трябва да се примирим, че всяка розова връзка, завършва с драматичен край?
Не съм съгласна.
Според мен вбъдеще време, когато двойката стане и семейство с деца, нещата се променят. Вече не сте само "Аз" и "Ти", но има и още някой, на когото да обръщате внимание (поне в нормалните според мен семейства трябва да бъде така). Вниманието ви вече не е толкова насочено към вас самите като двойка, а имате по-"възвишени" проблеми, от съвсем друго естество, и в този случай трябва да сте един отбор и да се подкрепяте, и заедно да продължавате. То ако беше така, всички щяха да се развеждат за щяло и нещяло.

А според мен, ти просто отказваш да приемеш суровата реалност такава, каквато за съжаление е. Всъщност да, всеки ден се водят бракоразводни дела, деца се изоставят по домове/на улицата, някогашната 'магическа любов' сега се е превърнала в борба за предмети, и чие притежание да станат. Разбира се, че нормалното семейство, трезвомислещите родители никога няма да захвърлят всичко това с лека ръка, но кой казва, че всички са такива? Може би ни се иска да бяха.

Затова мисля и че браковете на една по-улегнала възраст са някак по-стабилни, защото вече и двамата са се 'находили', 'навидяли', 'нарадвали' и т.н. Не е като да се зажениш на 20 и като се събудиш на 40, да съжалиш, че не си изживял младежките си години по по-различен начин и тепърва да започнеш да го правиш.
На един по-зрял етап хората просто се променят. Ако на 20+- ни вълнуват любовните трепети, с годините ще ни терзаят къде къде по-различни неща.

С това съм съгласен.

[antiWHAT]

нема такава простотия...

поне при мен. Родители не намесвам, щот хич не ме интересува.

[sh3_1s_7h3_0n3]

Не отказвам да приема нищо. Знам колко е сурова действителността и съм попадала в подобни ситуации, когато в началото имаш една невероятна връзка, но в последствие с времето започвате да тъпчете на едно място и се чудиш къде са се пропукали нещата и защо, въпреки че сме толкова млади и толкова кратко време заедно "година-2-3" вече сме си омръзнали, докато има семейства с по 20-30-40 и повече години брак?
Но точно там е работата, че докато си млад интересите ти бързо се менят, тепърва се изграждаш като личност, търсиш едно, намираш второ, сблъскваш се с "нещата от живота". Търпиш едно постоянно и бурно развитие от пубертета до 20+години. Но идва един момент, в който вече осъзнаваш, че си достатъчно зрял да мислиш за семейство, в теб се поражда нуждата да има една стабилност и устойчивост в материален и духовен план. Затова и казах, че браковете на по-зряла възраст, и изобщо връзките са по-силни и по-устойчиви, отколкото една връзка на 16 години, пък дори и на 21 примерно.
Освен това смятам, че има и един по-"особен" тип хора, които примерно много държат на семейството, семейните ценности и т.н. За тях Домът не се изчерпва с просто "да имам жена и деца", а жена и деца, на които държат и обичат. И дори с времето вече да я няма тази страст и любов като първите години, тя се замества с обич, признателност и уважение.

[ohluv]

Всичко се сменя не може да си с един и същ човек толкова дълги години без да има някаква промяна.