Да се разделим

[Ne_Znaesh]

Едно не ми е ясно....защо като идва време за раздяла човека, който е решил да слага край не проведе един кратък и ясен, открит разговор, с който открито да каже "до тук"? Ей така без обиди и сълзи да ми каже "слушай така и така, аз така реших, до тук сме..". Вместо да се спестят всичките тези заобиколки, постепенното отделечаване, което лесно почва да се усеща в края на връзката, поемането на вина "ти си хубаво момиче/момче, ама аз не те заслужавам..". Не е ли глупаво цялото това нещо? Какво спестяваме ако кажем направо "не те обичам вече, не си ми нужна"? Болка? Ми не, не мисля. Поне сме откровени и искренни с половинката си (вече бивша). Нима по малко боли да виждаш как приятеля ти/приятелката ти прави сечено всеки ден, намира си оправдания да не те види, отделечава се от теб във всеки един момент и когато попиташ "Какво става бе, защо се държиш така?", да получаваш все един и същи отговор "Нищо", а Вие си биете главата в стената и се чудите "Какво направих, обидих ли я/го та така започна да се държи?".

Ок не ме обичаш вече, съгласна. Hо поне бъди откровен и честен, не да замазваш положението с целувки нежелани.

[filmimilmi]

Ти предпочиташ ясно и открито да захвърлят чувствата ти ли? "Окей, до вчера всичко беше наред, но край - не си ми необходим/а повече." По-добре деликатно, а не от раз да сринеш всички чувства и надежди на другия.

[mechtaq_za_teb]

Едно не ми е ясно....защо като идва време за раздяла човека, който е решил да слага край не проведе един кратък и ясен, открит разговор, с който открито да каже "до тук"? Ей така без обиди и сълзи да ми каже "слушай така и така, аз така реших, до тук сме..". Вместо да се спестят всичките тези заобиколки, постепенното отделечаване, което лесно почва да се усеща в края на връзката, поемането на вина "ти си хубаво момиче/момче, ама аз не те заслужавам..". Не е ли глупаво цялото това нещо? Какво спестяваме ако кажем направо "не те обичам вече, не си ми нужна"? Болка? Ми не, не мисля. Поне сме откровени и искренни с половинката си (вече бивша). Нима по малко боли да виждаш как приятеля ти/приятелката ти прави сечено всеки ден, намира си оправдания да не те види, отделечава се от теб във всеки един момент и когато попиташ "Какво става бе, защо се държиш така?", да получаваш все един и същи отговор "Нищо", а Вие си биете главата в стената и се чудите "Какво направих, обидих ли я/го та така започна да се държи?".

Ок не ме обичаш вече, съгласна. Hо поне бъди откровен и честен, не да замазваш положението с целувки нежелани.

Защото повечето хора предпочитат да минат по тънкия начин като те накарат сам/сама да се досетиш накъде отиват нещата.
Колкото до мнението на filmimilmi: мислиш, че по заобиколния начин няма да сринеш чувствата и надеждите на другия? Аз минах през това и е отвратително. Според мен щом си държал на този човек... дали ще ти го каже директно, или не, после боли еднакво силно.

[ivcheto0o]

И как така по деликатно като лъжеш N-брой време ли ? Поне от уважение към това което сте били не лъжете и не давайте напразни надежди.

[LadyDi]

И как така по деликатно като лъжеш N-брой време ли ? Поне от уважение към това което сте били не лъжете и не давайте напразни надежди.

Не е така. Много повече боли да ти кажат в очите: Не си ми нужен/нужна вече. Не те обичам, не те желая.
А когато този, с когото искаш да скъсаш пък те обича и виждаш тази обич всеки ден в очите му, чувството за вина е по-силно от желанието да си откровен. Не всеки може да бъде до толкова жесток и с лека ръка да погледне другия в очите и да му каже, че вече не го иска.

[antifashionshit]

както и да го разбереш, не е приятно, струва ми се. според мен е по-добре нещата да бъдат казани, нещата да бъдат изяснени. на първо място, защото тоя процес на 'отдалечаване' на половинката е като всикедневно мъчение. второ, защото така нещата ще бъдат по-ясни - какви грешки са допуснати(а така можем да се поучим от грешките си) и как ще се развият отношенията на двойката оттам нататък(да не се дават напразни надежди).

[ceballos1990]

е напълно нормално е да не ти каже никои директно отсечено и край винаги ще ти стане мъчно даже и това може да те заслепи и както си решил да се разделяш сълзите на вовичето момчето да те спрът от всякъкфи действия

[SoStarstruck]

Много повече боли да ти кажат в очите: Не си ми нужен/нужна вече. Не те обичам, не те желая.

+++++ ..

[LadyDi]

И как така по деликатно като лъжеш N-брой време ли ? Поне от уважение към това което сте били не лъжете и не давайте напразни надежди.

Не е така. Много повече боли да ти кажат в очите: Не си ми нужен/нужна вече. Не те обичам, не те желая.
А когато този, с когото искаш да скъсаш пък те обича и виждаш тази обич всеки ден в очите му, чувството за вина е по-силно от желанието да си откровен. Не всеки може да бъде до толкова жесток и с лека ръка да погледне другия в очите и да му каже, че вече не го иска.

Оставял съм по този начин понеже не обичам да разигравам . Вярно не ми е било лесно и на мен, особедно като се разплаче . Но за мен този начин е по добър. Мисля че това не ме прави жесток .

Без да имам за цел да се заяждам - не е важно за какъв се имаш ти, а как те приемат другите около теб.

[DNJ]

И как така по деликатно като лъжеш N-брой време ли ? Поне от уважение към това което сте били не лъжете и не давайте напразни надежди.

Подкрепям с две ръце. Няма нищо по - обидно от това човек, с който си бил 2 години например да няма доблестта да го каже направо. Аз лично бих предпочела така да ме зарежат, отколкото с недомлъвки.

[smil4eto]

Ти предпочиташ ясно и открито да захвърлят чувствата ти ли? "Окей, до вчера всичко беше наред, но край - не си ми необходим/а повече." По-добре деликатно, а не от раз да сринеш всички чувства и надежди на другия.

[peshost]

Предпочитам го малко по-деликатно, защото това не е като да кажеш не ми харесва шапката ти. Все пак ще ми стане много гадно, ако ми каже по-такъв груб начин. Все едно не й пука за чувствата ми и т.н.

[golqmumnik]

Без да имам за цел да се заяждам - не е важно за какъв се имаш ти, а как те приемат другите около теб.

А кво става когато 10 човека тие възприемат по съвсем различни начини?Отговор - превръщаш се в лесен за манипулиране индивид,без ясно дефиниран характер.
По темата - късам бързо и с кратко и ясно обяснение на причините.Реве,не реве - животът продължава.

[GossipGirl89]

Ти предпочиташ ясно и открито да захвърлят чувствата ти ли? "Окей, до вчера всичко беше наред, но край - не си ми необходим/а повече." По-добре деликатно, а не от раз да сринеш всички чувства и надежди на другия.

И като ти го каже по-деликатно и те мотае дни наред да не би да е по-малко болезнено и гадно? Точно обратното даже! "Истината боли" - това не е просто фраза, а много вярно твърдение. Винаги съм предпочитала истината, колкото и гадно и болезнена да е била, пред това да ме лъжат и мотаят дни наред и да ми дават някакви напразни надежди... защото от големите напразни надежди се пада от високо и боли много повече отколкото ако от раз те отрежат и ги сринат докато още не са се развили... Ако тоя човек е бил с мен дълго време и поне малко ме е обичал и уважавал смятам че трябва да намери куража и доблестта да ми каже всичко точно и ясно в очите, а не да ми овърта и да си играе с мен и чувствата ми. Мое лично мнение.

[Presley]

Аэ съм съгласна с написаното от авторката на темата.

[Ne_Znaesh]

Не че съм някакво безчуствено същество, но аз лично така го предпочитам. Право в очите без лъжи, без заобиколки! Естествено, че ще ме заболи. Аз по принцип преживявам всяка раздяла много тежко, защото съм страшно емоционална личност, но поне ще знам, че нещата са до тук, няма да се оправят и поемам напред без него. Но по би ме заболяло да виждам, че не съм желана, че не ме иска, че изпитва съжаление и не смее да ми го каже. Аз не се нуждая от съжаление, а от яснота на нещата. По би ми помогнало

[buuu]

[krem4et0]

И как така по деликатно като лъжеш N-брой време ли ? Поне от уважение към това което сте били не лъжете и не давайте напразни надежди.

Не е така. Много повече боли да ти кажат в очите: Не си ми нужен/нужна вече. Не те обичам, не те желая.
А когато този, с когото искаш да скъсаш пък те обича и виждаш тази обич всеки ден в очите му, чувството за вина е по-силно от желанието да си откровен. Не всеки може да бъде до толкова жесток и с лека ръка да погледне другия в очите и да му каже, че вече не го иска.

Ти го наричаш жестокост, а аз - честност. Много мразя недомлъвки, странно поведение, неизказани неща. Откровена съм до болка с всички около мен. Не защото съм жестока, а защото измъчването, несигурността и недомлъвките са ужасни. В личния си живот съм споделяла всяко чувство, всяка тревога или всяка радост. Да, била съм болезнено откровена. Връщало ми се е със същото. Чула съм много жестоки думи и много такива съм казала. Боляло ме е, но поне съм знаела какво мисли, какво чувства и сме предприемали нещо. Ценя високо откровеността. Знам, че и той. Да не говорим, че както си знаем кътните зъби, нищо не можем да скрием. Аз го познавам по гласа и поведението му, когато има проблем. Да на говорим по начина, п който ме целува. Знам точно в какво положение, натиск, движения и прочие целува когато има конкретен проблем.
Ти, която си с мъжа си сума ти време трябва да разбираш какво имам предвид. Аз не претендирам за подобни отношения, но би трябвало да ти е ясно, че не е нужно понякога да прави нещо, да казва нещо или да има някакво изражение, за да разбереш какво му е. То си е до усет.

[filmimilmi]

Ти предпочиташ ясно и открито да захвърлят чувствата ти ли? "Окей, до вчера всичко беше наред, но край - не си ми необходим/а повече." По-добре деликатно, а не от раз да сринеш всички чувства и надежди на другия.

И като ти го каже по-деликатно и те мотае дни наред да не би да е по-малко болезнено и гадно? Точно обратното даже! "Истината боли" - това не е просто фраза, а много вярно твърдение. Винаги съм предпочитала истината, колкото и гадно и болезнена да е била, пред това да ме лъжат и мотаят дни наред и да ми дават някакви напразни надежди... защото от големите напразни надежди се пада от високо и боли много повече отколкото ако от раз те отрежат и ги сринат докато още не са се развили... Ако тоя човек е бил с мен дълго време и поне малко ме е обичал и уважавал смятам че трябва да намери куража и доблестта да ми каже всичко точно и ясно в очите, а не да ми овърта и да си играе с мен и чувствата ми. Мое лично мнение.

Да, истината боли, но защо да се поднася толкова безчувстявено. Да ти я поднесат директно все едно, че си остаряла вещ и той/тя чувства, че е време да те смени. Напротив, деликатното поднасяне на истината е за предпочитане според мен защото чрез отчуждаването лека по лека гаджето ти само ще стигне до извода и ще се съгласи по-лесно с раздялата. Някак си не мога да си обясня как ти се струва доблестно след една дълга връзка да ти кажат "От утре не се познаваме".

[Bellatrix]

Ама много сте ми интересни. Това, че си спрял да бъдеш влюбен и загубен по някого не значи, че изведнъж напълно спира да ти дреме за тоя някой. Ми след 6-7-8 месеца - година не може просто да си мислиш: "Бе, дреме ми, да мре." Не можеш ей тъй от нищото да му треснеш: "Фък оф, свърши, не те ща вече, мина ти времето." Това не значи да го лъжеш и да му обясняваш, че всичко си е супер. Значи поне да го подготвиш малко. Да му кажеш: "Ми има проблем. Не съм сигурна дали ще продължим да бъдем заедно." И да обсъдите като зрели хора проблема и дали следва край.
Това просто от изневиделица да идете и да треснете на някого, който ви обича, с когото сте били дълго време и е залагал някакви надежди за бъдещето във вас: "Ай, чао, вече не ме кефиш.".. Не е просто грубо и неуважително, то си е грозно и безчувствено просто. Един човек, с когото наистина сте били заслужава поне един-2 хубави разговора, в които да разбере защо аджеба стана така.

[GossipGirl89]

Да, истината боли, но защо да се поднася толкова безчувстявено. Да ти я поднесат директно все едно, че си остаряла вещ и той/тя чувства, че е време да те смени. Напротив, деликатното поднасяне на истината е за предпочитане според мен защото чрез отчуждаването лека по лека гаджето ти само ще стигне до извода и ще се съгласи по-лесно с раздялата. Някак си не мога да си обясня как ти се струва доблестно след една дълга връзка да ти кажат "От утре не се познаваме".

Аз не говоря за този тип "груба" истина. Аз говоря за случаи, когато постоянно се отрича наличието на проблем и когато ти виждаш, че нещо куца, питаш какво има, но отсреща постоянно ти казват "Нищо, няма проблем, спокойно". Против такива залъгвания съм, защото това си е чисто залъгване за мен - когато е очевадно, че има нещо, а нон-стоп ти се повтаря, че няма такова нещо и едва ли не на черното се казва бяло... В такъв момент по-добре да седнеш и честно и открито да поговориш с човека до тебе за възникналите проблеми, за евентуалното им решение и дали изобщо има такова... Аз смятам, че така е много по-добре, отколкото да те мотаят и залъгват, че нищо различно от обикновеното не се случва и изведнъж да ти треснат "Еми сри ама няма да се получи"

[LadyDi]

И как така по деликатно като лъжеш N-брой време ли ? Поне от уважение към това което сте били не лъжете и не давайте напразни надежди.

Не е така. Много повече боли да ти кажат в очите: Не си ми нужен/нужна вече. Не те обичам, не те желая.
А когато този, с когото искаш да скъсаш пък те обича и виждаш тази обич всеки ден в очите му, чувството за вина е по-силно от желанието да си откровен. Не всеки може да бъде до толкова жесток и с лека ръка да погледне другия в очите и да му каже, че вече не го иска.

Ти го наричаш жестокост, а аз - честност. Много мразя недомлъвки, странно поведение, неизказани неща. Откровена съм до болка с всички около мен. Не защото съм жестока, а защото измъчването, несигурността и недомлъвките са ужасни. В личния си живот съм споделяла всяко чувство, всяка тревога или всяка радост. Да, била съм болезнено откровена. Връщало ми се е със същото. Чула съм много жестоки думи и много такива съм казала. Боляло ме е, но поне съм знаела какво мисли, какво чувства и сме предприемали нещо. Ценя високо откровеността. Знам, че и той. Да не говорим, че както си знаем кътните зъби, нищо не можем да скрием. Аз го познавам по гласа и поведението му, когато има проблем. Да на говорим по начина, п който ме целува. Знам точно в какво положение, натиск, движения и прочие целува когато има конкретен проблем.
Ти, която си с мъжа си сума ти време трябва да разбираш какво имам предвид. Аз не претендирам за подобни отношения, но би трябвало да ти е ясно, че не е нужно понякога да прави нещо, да казва нещо или да има някакво изражение, за да разбереш какво му е. То си е до усет.

Само тези два начина ли познавате за раздяла - болезнено-директния подход и недомлъвките? Аз пък мога да бъда тактична, да уважавам чувствата на другите и да покажа своите собствени без да ме намразят след това.
Любовта не изчезва от раз. Ти точно от всички трябва да го знаеш И затова трябва да разбереш какво имам предвид. Не говоря да лъжеш половинката, че всичко е рози и мед, нито да ползваш недомлъвки. Говоря за онова естествено отдалечаване, което ти по-скоро трябва да насърчиш, вместо да се преструваш на влюбена. И когато моментът е съвсем подходящ, когато знаеш, че директността ти няма да разбие представите и сърцето на другия - тогава да кажеш каквото ти тежи.

Кремче, естествено, че познавам тези отношения. Но не виждам какво общо имат със ситуацията.

[soul1199]

може би се опитва да ти го каже по така смисъл опитва се да не те нарани

[liim0nka]

защото повечето мислят, че като кажат истината в очите боли повече, отколкото като го увъртат..
как всички казват "предпочитам да ми кажеш истината в очите отколкото да ме лъжеш" .. вчера станах свидетел как двама си казват истината..и моммичето каза "защо ме нападаш, в тоя момент нямах нужда от това" .. отделен е въпроса, че момичето нон стоп е в собствения си филм ..всички казват едно, но когато се изправят пред това едно .. много хора приемат нещата по съвсем различен начин[/i]

[Korrnyy]

Едуард каза директно в очите на Бела, че не я иска вече и че не е достатъчно добра за нея... И какво стана.... По-леко ли го прие?!? НАПРОТИВ!!! Беше съсипана тотално! Да чуеш толкова тежки думи изведнъж от човека, когото обичаш безкрайно е най-тежкото нещо...

П.П - Като прочетох темата се сетих за тях, затова ги давам за пример