Не мисля, че първата ти дълга връзка е най-истинската и най-хубавата, но пък е доста ценна като опит най-вече. А и си остава спомен за цял живот. И освен това НЕ смятам, че тези връзки баща-дъщеря, в които момчето е по-опитно /и в повечето случаи по-голямо/ и се опитва да направи момичето свое подобие и й мрънка за всяко нещо, в което тя греши и общо взето се държи като настойник, са много удачни. Те може да са дълги, защото един човек, който иска да бъде доминиращ и един човек, който има нужда да доминират над него винаги си пасват, но това не означава, че връзката е... пълноценна. Един садист и един мазохист също си пасват, но това ли е целта на връзката им - това не е любов, а зависимост.
Ако говорим за обич, най-хубаво е и двамата да са опитни или и двамата да са неопитни. Да се учат един от друг, единият да води в определен момент, после другия... Освен това мисля, че е хубаво момичето и момчето да са с разлика най-много 2-3 години. Иначе, каквото и да си говорим, по-големият /може и момичето да е по-голямо/ се чувства доминиращ и започва да хока другия. Той започва да изгражда представата, че щом е по-голям трябва другият да го слуша за всичко. За да има истинска любов трябва да има съдействие и трябва всеки да запази своята индивидуалност. Иначе не е интересно и започват скандалите.

Има изключения.