Когато сме на 16 сякаш е лесно да си намерим гадже. Имаме интензивни социални контакти, ходим често по купони, излизаме с прятели и се запознаваме с много нови хора. Всичко се случва естествено – харесвате се, чувствате магията и споделяте взаимното си желание.

От една възраст нататък обаче това се променя. Като че ли има повече възможности за краткотрайни връзки, отколкото за нещо сериозно. Научаваме се да сме самостоятелни и избираме внимателно човека, с когото да споделим живота си.

Наскоро мой приятел на 38 каза, че не може да приеме израза „да си намеря половинка“. За него това е израз, който съдържа идеята за несъвършенството на единия. „Това означава, че аз самият не съм цял и имам нужда някой да ме допълни!“ Той има собствен бизнес, кола и апартамент и предпочита сам да гради плановете си за живота.

Много мъже и жени на възраст над 35 споделят, че им е по-добре сами и че не могат да си представят да съобразяват желанията си и живота си с други хора. Рано или късно те си изграждат житейска структура, в която е трудно да наместят друг човек и още повече- да го приемат с всичките му особености и недостатъци. И колкото повече време минава, толкова по-безкомпромисни стават в избора си.

Какъв е изходът? Лесно е да се каже, но наистина най-добрият начин да излезем от структурата е като започнем активно да се запознаваме с хора. Важно e в личните планове да намерим време и за други хора, да се научим не само да получаваме, а и да даваме от себе си. Преди това обаче е добре да си позволим да се забавляваме и да споделяме удоволствието с други хора. И най-вече да си спомним, че извън работата и постиженията има и друг живот.

Добрата новина е, че няма съвършени хора. Всички ние имаме в какво да се развиваме. Когато срещнем някого, вместо да го гледаме дали ще пасне на модела, който сме си изградили, по-добре е да се впуснем да изживеем вълшебството на връзката и на възможността заедно да изградим нещо уникално.