Всичко е въпрос на индивидуалност..
Има много въпроси и разяснения по тази тема, за които се изисква много време, внимание и познаване на самата същност..
И хора като повечето във форума, които са на възраст от 15 до 20 години не могат да спорят или да опонират. Защото колкото и да не ви се вярва постепенно с годините се променя и начинът на мислене, и възгледа над целия живот.
Да - още от малки някои целят да се оженят, да създадът семейство.
Но от друга страна когато няма доходи, няма и добър живот.
Защото е трудно да се живее с малко пари в дъжрава като нашата.
Бихме искали децата ни да бъдат добре облечени, образовани, културни, умни и притежаващи още безброй положителни качества.
Но за всичко това се изискват пари.
Ся повечето ще кажете: парите не са най-важното нещо в живота.. да ама не .. колкото и да ни се иска да не е така е точно обратното.
Сега е още лесно.. майка дава пари за закуски, кафета, цигари, дрехи, а татко осигорява храната, жилището, тока, интернета, цифровата, парното, компютъра и телефона. Но когато станеш на 20 години и отидеш другаде оставаш сам.
Няма ги мама и тати за да кихнат пари, и трябва през едната част от деня да сме в университета, а в другата част на работното място за да избиваме пари за квартира, храна, сметки и такси. Точно там идва момента в който нямаме време за нашата половинка, на която да разчитаме.. защото просто от забързания начин на живот не оставя място за нея..
Да - може да я има, но ще има безброй конфликти, безброй караници, заради всичкото това заето време което ще претиска нещата.
Затова главната цел е да се развием, да създадем своето бъдеше, да намерим начин да изкарваме сигурни доходи и вече след това, когато станем шефове на някоя фирма, и просто да определяме работния пост и длъжността на служителите си, да си позволим семеен живот, деца, добро жилище и всичко останало, което е нъжно за един пълноценен живот пълен с радост в семейството..

Ето така стоят нещата според мен