Това на моменти съвпада с мои мисли и идеи, за това как няма добро и зло. Ако искаш да убиеш човек, ти можеш да го направиш. Твоя си работа. Но не би трябвало да се страхуваш от това, че извършваш зло (още повече от отиване в ада). А от това, че прекратяваш нещо, което не си започнал.

До авторката (на темата де, хаха) - някаква идея как маркиз дьо Сад се оказва обвинителя?