Първата връзка като изграждащ фактор

[buttertoast]

Какво е мнението ви за връзките тип "баща-дъщеря"?
За тези,на които им звучи абсурдно - връзки,при които момчето е много,много по-опитно във всяко отношение от момичето и един вид .. я нагажда по свой модел не само за себе си,а и за бъдещите й връзки. Въобще, когато момчето научава момичето на всичко. В повечето случаи такива връзки излизат доста дълги и на практика .. няма раздяла. Едни мои познати са на този принцип, бяха се разделили наскоро след почти 3-годишна връзка (тя е била на 15,той на 19 като са тръгнали) и след сумати скандали и блъскания в гърдите "Аз я научих на всичко,а тя как ми се отплаща?!" пак се събраха и са по-щастливи от всякога.
Мислите ли,че този тип връзки реално имат потенциал за "любовта на живота" или са плод на прекалено огъване на момичето и нямат бъдеще?
Не е ли именно първата дълга връзка стандартът,който търсим занапред?...

[Priceless]

Ми .. не. Първата ми дълга връзка няма нищо общо с връзката, която имам в момента. И ако трябва да съм честна сега съм много по-щастлива.

[ivcheto0o]

щом мом4ето я подтиква да бъде такава каквато на него му се иска,а не такава каквато е -не виждам смисъл,моми4ето рано или късно се осъзнава.И не мисля 4е първата връзка е определяща

[vesito13]

Може би има нещо вярно в това, но при всеки е индивидуално. Имам връзка с по-голямо момче от мен, с доста повече опит. Това е първата ми връзка, която се оказа и сериозна. Оказа се доста дълга връзка, като се надявам да няма раздяла. Вярно е, че с това момче аз открих много страни на живота, показа ми много радости, но имаше и своята болка. Тази връзка ми е дала адски много и може би ме е променила до някаква степен. Но в много отношения, надали някога аз ще се променя, все пак аз съм личност, с определен характер, който едно момче и да иска не може да промени. Адски се радвам, че изградих тази връзка и винаги ще се радвам, че я е имало в живота ми, каквото и да стане в бъдеще

[Presley]

При мен е обратното.

[krem4et0]

А когато първата връзка не е с по-голям какво правим?

[sladur4etyYy]

аз лично не бих се ставила някой да си ме ''нагажда'', както на него му харесва, така че всичко е индивидуално.

[myNameIsImmortal]

При всеки е индивидуално. Някои от нас предпочитат момичето да бъде такова, каквото е, а не да я превръщаме в кукла на конци, защото по този начин губи истинския си чар и обаяние.

[SoStarstruck]

Според зависи...

При всеки е индивидуално.

Именно.При някои хора първата им връзка изобщо не е толкова цветуща и изпълнена с топли чувства,колкото при други. Казвам го като цяло,без значение кой на каква възраст е.

[Assshley]

При мен лично може би така се получи.Точно връзка тип 'баща-дъщеря' . Със сегашния ми приятел сме заедно от година и половина.Смея да кажа,че това е първата ми дълга връзка,първата,в която влагам най-много усилия и чувства,първата ми любов,той беше първи във всяко едно отношение така,че смея да кажа,че до някаква степен ме промени.Освен това той не е от типа момчета,с които можеш да се справиш лесно и това повлия още повече.Виждам се друг човек след тази 1 година и половина .. може би и още ще се променям.За да отговоря на въпроса - да,той наистина ме научи на много неща както в любовен така и във всякакъв друг план,както добри така и лоши неща. Може би до някаква степен не съм привърженичка на това,на тази 'промяна' от друга страна изглеждаща като манипулация от страна на момчето,но в повечето случеи става неусетно и да,до някаква степен ме е научил на много неща,които мога да използвам в следващите си връзки.Но като се замисля и аз съм го променила до някаква степен.Има много неща по,които връзката ни и отношението му към мен се отличават от това какви бяха в началото на връзката.Разбира се,че дългите връзки променят. И наистина раздялата е трудна . .

[filmimilmi]

А когато първата връзка не е с по-голям какво правим?

Тогава не пишем в темата.

А иначе по казуса. Първата връзка винаги действа узряващо, независимо на каква възраст е другата половинка, няма начин да не прихванеш нещо от нея, да не се научиш на нещо или пък да си с по-малко акъл след като скъсате.

[w0sh]

Сигурно е яко.

Все едно си правиш глинена фигурка.

[soul1199]

щом мом4ето я подтиква да бъде такава каквато на него му се иска,а не такава каквато е -не виждам смисъл,моми4ето рано или късно се осъзнава.И не мисля 4е първата връзка е определяща

[thirteen]

Моята първа сериозна връзка се получи анти-модел за следващите. Знам какво не искам от мъжете )) И все пак ми е полезна, че се случи. Уча се от грешките. Една двугодишна школа.

[Bixel]

Ми ако се обичат хората няма проблем ама като знам повечето такива връзки какви са направо нямам думи ...

[LadyDi]

аз лично не бих се ставила някой да си ме ''нагажда'', както на него му харесва, така че всичко е индивидуално.

Ти няма и да разбереш какво се случва, особено ако ти е първа връзка, ако ти си по-малката. Съответно ще си по-неориентирана и изобщо няма да ти е ясно как те моделира.

[Wrathchild]

Малко ми е трудно да кажа, понеже всъщност връзката, в която съм, ми е най-дългата.
Предната ми връзка беше малко по-дълга от останалите, но пак сравнително кратка, но да речем, че ми е положила основите на възприятието за връзка над един месец.
По-скоро аз учих него, макар той да беше по-голям. И определено бих могла да кажа, че този човек ми показа какви не искам да ми бъдат връзките, както и от какви мъже да бягам с 200.

[xoxi]

Всяка връзка променя човека по някакъв начин. Дали заради самата връзка, дали заради човека отсреща или заради нещо друго..
На мен първата ми връзка ме научи на много неща и успя да ме промени в положителна посока. Момчето обаче се оказа за жалост боклук. Той не успя да ме "моделира" по неговия вкус, но успя да ме научи на важни житейски "мъдрости". Това той го направи несъзнателно.. защото именно заради този урок, който научих с него, скъсахме.

[misslowe]

Има нещо вярно .. той може да я учи на много работи въпросът е обаче дали тя ги прави ако ги прави едва ли не и се харесват .. при 3 годишна връзкаа .. би трябвало да се е осъзнала ако не и харесва .. такачее .. мисля че имаш правоо ;; :P

[sh3_1s_7h3_0n3]

След всяка следваща връзка разбираш какво търсиш, искаш и не искаш от бъдещото си обвързване. Трябва да има опит-грешка, за да намериш пътя към "съвършенството".
Не мисля, че точно първата дълга връзка е еталон за подражание в следващите. Всички предходни са такива.

[valdesbg]

Искаме или не искаме подсъзнателно свеждаме всички наши връзки до първата такава. И ги оценяваме според нея

Психология, и доказан факт. Ако ни е ясно че това е така, тогава нещата са много по лесни, ако е на подсъзнателно ниво стават доста магарии.

Примерите от форума са десетки От реалния живот милиони.

[GossipGirl89]

На мен първата ми по-сериозна връзка беше нещо като учение, но не да ме учи кое как се прави и да ме моделира по свой си модел, а по-скоро двамата се приехми такива каквито сме, правехми грешки, но се учехме от тях. В ден днешен в никакъв случай не мога да кажа, че тая връзка ми е нещо като стандарт и във всяка следваща търся същото, което съм изживяла през нея, но със сигурност научих много от него, от самата връзка... някак си ми помогна да озрея и да проумея доста неща. Даже онзи ден като си говорихме с него и той каза, че се чувства доста по-озрял след нашата и още 1-2 връзки, а мисля, че това е най-важното - да се учиш от грешките си

[Nich]

Ми .. не. Първата ми дълга връзка няма нищо общо с връзката, която имам в момента. И ако трябва да съм честна сега съм много по-щастлива.

именно!
моята първа връзка беше най-добрия ми житейски урок с най-много грешки и не искам да я забравям никога точно за да не ги повторя някога отново благодаря на човека, с който се държах толкова добре, а той не показа не любов, ами дори и едното уважения за усилията, които положих, за да спася връзката ни... ако не беше той, сега нямаше да съм толкова силна

[loliii]

Не мисля, че първата ти дълга връзка е най-истинската и най-хубавата, но пък е доста ценна като опит най-вече. А и си остава спомен за цял живот. И освен това НЕ смятам, че тези връзки баща-дъщеря, в които момчето е по-опитно /и в повечето случаи по-голямо/ и се опитва да направи момичето свое подобие и й мрънка за всяко нещо, в което тя греши и общо взето се държи като настойник, са много удачни. Те може да са дълги, защото един човек, който иска да бъде доминиращ и един човек, който има нужда да доминират над него винаги си пасват, но това не означава, че връзката е... пълноценна. Един садист и един мазохист също си пасват, но това ли е целта на връзката им - това не е любов, а зависимост.
Ако говорим за обич, най-хубаво е и двамата да са опитни или и двамата да са неопитни. Да се учат един от друг, единият да води в определен момент, после другия... Освен това мисля, че е хубаво момичето и момчето да са с разлика най-много 2-3 години. Иначе, каквото и да си говорим, по-големият /може и момичето да е по-голямо/ се чувства доминиращ и започва да хока другия. Той започва да изгражда представата, че щом е по-голям трябва другият да го слуша за всичко. За да има истинска любов трябва да има съдействие и трябва всеки да запази своята индивидуалност. Иначе не е интересно и започват скандалите.

Има изключения.

[Wrathchild]

Ако говорим за обич, най-хубаво е и двамата да са опитни или и двамата да са неопитни.

Абсолютно заставам зад това. То, всъщност, човек във всяка една връзка научава по нещо, но когато единият е навъртял някакъв опит зад гърба си, а другият е абсолютно бос в материята, вярвайте ми, ужасно е изморително.
Аз лично вече не се наемам да уча някого как да се държи с едно момиче и как да си играе на връзка.