В търсене на половинката…

[plus]

Когато сме на 16 сякаш е лесно да си намерим гадже. Имаме интензивни социални контакти, ходим често по купони, излизаме с прятели и се запознаваме с много нови хора. Всичко се случва естествено – харесвате се, чувствате магията и споделяте взаимното си желание.

От една възраст нататък обаче това се променя. Като че ли има повече възможности за краткотрайни връзки, отколкото за нещо сериозно. Научаваме се да сме самостоятелни и избираме внимателно човека, с когото да споделим живота си.

Наскоро мой приятел на 38 каза, че не може да приеме израза „да си намеря половинка“. За него това е израз, който съдържа идеята за несъвършенството на единия. „Това означава, че аз самият не съм цял и имам нужда някой да ме допълни!“ Той има собствен бизнес, кола и апартамент и предпочита сам да гради плановете си за живота.

Много мъже и жени на възраст над 35 споделят, че им е по-добре сами и че не могат да си представят да съобразяват желанията си и живота си с други хора. Рано или късно те си изграждат житейска структура, в която е трудно да наместят друг човек и още повече- да го приемат с всичките му особености и недостатъци. И колкото повече време минава, толкова по-безкомпромисни стават в избора си.

Какъв е изходът? Лесно е да се каже, но наистина най-добрият начин да излезем от структурата е като започнем активно да се запознаваме с хора. Важно e в личните планове да намерим време и за други хора, да се научим не само да получаваме, а и да даваме от себе си. Преди това обаче е добре да си позволим да се забавляваме и да споделяме удоволствието с други хора. И най-вече да си спомним, че извън работата и постиженията има и друг живот.

Добрата новина е, че няма съвършени хора. Всички ние имаме в какво да се развиваме. Когато срещнем някого, вместо да го гледаме дали ще пасне на модела, който сме си изградили, по-добре е да се впуснем да изживеем вълшебството на връзката и на възможността заедно да изградим нещо уникално.

[Kukumqvka]

Това е личен избор,изборът да бъдеш сам или да имаш ''половинка''

[nymphadora]

тъпо е да "кроиш сам плановете си" и да си сам.. за какво се живее тогава-само за да се изкарват много пари? тц

[xoxi]

Всеки сам решава как ще му е по-добре.
Ако на някой му е по-добре сам и не може да съжителства с друг човек, по-добре да не се насилва.
Ако пък не може да живее сам и му трябва "половинката", нека я търси и да градят взаимно бъдещето си.
Всеки човек има различни интереси. Няма нищо чудно в това.

[sunshinepp]

когато сме двама е по-добре . .

[soul1199]

ок

[SmilezZz]

Всеки сам решава как ще му е по-добре.
Ако на някой му е по-добре сам и не може да съжителства с друг човек, по-добре да не се насилва.
Ако пък не може да живее сам и му трябва "половинката", нека я търси и да градят взаимно бъдещето си.
Всеки човек има различни интереси. Няма нищо чудно в това.

+++
Иначе аз мисля,че след 16-17 години,хората искат "сериозна връзка"..
+
Много е глупаво "да си кроиш плановете и да живееш сам"..Когато имаш човек до себе си - всичко е по-лесно..Знаеш,че има някой,който те подкрепя във всяка ситуация..И най-важното е,че дели живота с тебе

[edinaka93]

тоя приятел с бизнеса и колата деца нема ли да има ???

[T91]

Заключение :

Твоето приятелче с бизнеса е невероятно прост човек . За какво са му парите ? Ъм ? Като умре утре и стане на прах надали ще му трябват. Освен това е вече в напреднала възраст - 38 (средно му остават 15-20 години живот). Дом , семейство ... това е необходимо на човек , защото иначе животът му е нямал смисъл. Да отгледаш дете , да посадиш дърво и да построиш къща - три неща които трябва да направи всеки един от нас преди да изчезне от тази дупка .

[buuu]

Google

[myNameIsImmortal]

Всичко е въпрос на индивидуалност..
Има много въпроси и разяснения по тази тема, за които се изисква много време, внимание и познаване на самата същност..
И хора като повечето във форума, които са на възраст от 15 до 20 години не могат да спорят или да опонират. Защото колкото и да не ви се вярва постепенно с годините се променя и начинът на мислене, и възгледа над целия живот.
Да - още от малки някои целят да се оженят, да създадът семейство.
Но от друга страна когато няма доходи, няма и добър живот.
Защото е трудно да се живее с малко пари в дъжрава като нашата.
Бихме искали децата ни да бъдат добре облечени, образовани, културни, умни и притежаващи още безброй положителни качества.
Но за всичко това се изискват пари.
Ся повечето ще кажете: парите не са най-важното нещо в живота.. да ама не .. колкото и да ни се иска да не е така е точно обратното.
Сега е още лесно.. майка дава пари за закуски, кафета, цигари, дрехи, а татко осигорява храната, жилището, тока, интернета, цифровата, парното, компютъра и телефона. Но когато станеш на 20 години и отидеш другаде оставаш сам.
Няма ги мама и тати за да кихнат пари, и трябва през едната част от деня да сме в университета, а в другата част на работното място за да избиваме пари за квартира, храна, сметки и такси. Точно там идва момента в който нямаме време за нашата половинка, на която да разчитаме.. защото просто от забързания начин на живот не оставя място за нея..
Да - може да я има, но ще има безброй конфликти, безброй караници, заради всичкото това заето време което ще претиска нещата.
Затова главната цел е да се развием, да създадем своето бъдеше, да намерим начин да изкарваме сигурни доходи и вече след това, когато станем шефове на някоя фирма, и просто да определяме работния пост и длъжността на служителите си, да си позволим семеен живот, деца, добро жилище и всичко останало, което е нъжно за един пълноценен живот пълен с радост в семейството..

Ето така стоят нещата според мен