Аз съм неблагодарник...дори не смятам, че я заслужавам.
Отнасям с недостатъчно добре с нея.
Обиждам я...

А тя от нейна страна не се сърди, когато се заглеждам по-други, когато й изневерявам...

В редките случаи, когато направя нещо хубаво за нея...и се отнеса с нея по начина, който заслужава...Тя сияе!
Сякаш ми се 'отблагодарява'...нещо, което определено не заслужавам.

Когато нещо не е наред, тя винаги е до мен...

Най-накрая, макар и прекалено късно осъзнах действителността...и сега ми е кофти, чувствам се виновен...и с право.

Мило, ще можеш ли някога да ми простиш?

За да няма въпроси от типа "Коя е тя?" ...
http://i46.tinypic.com/zs9hg.jpg