Здравейте всички
Имам малко проблемче .. имам да отговоря на едни въпросчета и доста се затруднявам .. Няма кого друг да питам, затова се обръщам към вас..

Въпросите са зададени към поемата на Сафо - Любовна мъка

На боговете равен ми се струва

оня, който, до тебе приседнал,

те слуша тъй сладко да говориш

и да се смееш нежно-шеговита.



Но аз, щом отдалече те съгледам,

в уплаха — бледна — изведнъж изтръпвам.

Сърцето трепва във гърдите,

гласът ми става сух и сякаш спира.



Езикът ми засъхва — нежен пламък

под кожата ми тънко запълзява.

Очите ми покрива нежен мрак,

бучение в ушите си усещам.



Студена пот челото оросява,

нозете ми се подкосяват, ставам

по-бледна от изсъхнала трева,

свяст ми се вие, сякаш че умирам.

Те са следните:
1) Кой е героят в тази творба? Опишете го..
2) Кой говори?
3) Как е изобразена любовта?
4) Как е постигнато внушение за "обладаване" на любовта от героя?
5) Какви езикови средства откриваме в текста?

Много ще съм ви благодарна ако помогнете