Навярно сте чели някоя моя стара тема , ако не сте - http://www.teenproblem.net/f/viewtop...asc&highlight=

Та с това момиче се разделихме , опитахме се да бъдем приятели като поддържахме връзка по телефона . Рядко се чувахме , но щом се заговаряхме разговора продължаваше 40-50 минути . Така до преди една седмица ... Тя беше обещала ,че ще пробваме след време . Ок. Точно преди 7 дни по това време я попитах как е , още ли иска да пробваме ... Отговора беше -Не . Питах защо , каква е причината , но отговор не получих . Казах и ,че вече не мога да се опитвам да и бъда приятел . Тя явно разбра . Разбрахме се днеска да звънне ако евентуално реши да пробваме в бъдеще , обаче ако не иска да пробваме - да не се обажда повече ... никога .

По време на последния ни разговор тя ми каза ,че ме приема като приятел . Нищо повече . За съжаление не ме приема дори като добър приятел , а като познат . Тъжно ми е , споделих и всичко мое и ценно . Помоли ме да отида на психолог , не е нормално да обичаш някой толкова . Не било нормално да не можеш да спиш и да ядеш 2 седмици след раздялата .

Както и да е , исках да споделя . Тя така и не ме потърси тази вечер . Аз също не звъннах , няма да звънна никога повече . Много ми е тъжно , много ме боли , но ... просто исках да споделя . Съжалявам ,че си загубихте времето да четете това .