Били сте с някой дълго време, но нещата вече са приключили. Знаете как ту има моменти, в които знаете, че така е най-добре, но има моменти, в които е трудно да не се обадиш дори за секунда разговор, в които ви липсва и хубавите моменти са ви в главата... Точно в онези моменти, когато се чувствате сам/сама и усещата липсата на всичко, свързано с този човек... времето прекарвано с него, разговорите, дори милите обръщения, които сте си измислили един към друг... Но всичко е вече минало, за да може да се върне. Какво правите в тези моменти на слабост? Как ги преодолявате по-лесно?