Ами често просто се отдавам на желанието и така. Какво пък? Ще се нараня повече ли? Не. Той се си помисли някакви неща за мен ли? И какво ме интересува? Лошото е, че не искам да се оттърсвам от мисълта за него, а се заливам в спомени нарочно. Малко мазохистично звучи...