Жътварите

[ScionOfStorm]

Жътварите

В тази стая стоя
вълк озъбен свирепо
опрял лапа в хладно стъкло.
Музата дращи
и пак не мога, не спя
корен нищя и късам стъбло.

Звяр грее, а демонът пее
и нокти дялат замрели трески
ангелът тих е, Човекът милее
бурята кротка в синевата трещи.

През този прозорец
в нощ гледам човешкия род
- егоистичен, зъл и ужасен
и в отвращение
глава полагам на хладния под.

Сетне нея бавно изправям
и гледам отново със мокри очи
- блестящ и сияен, толко' прекрасен
човекът обликът си мени;
и ръце се надигат в тиха молитва.

А две сенки откъсват се
и вълче се в призрак обръща.
Двама последни са те
- Птица и Абанос
и бурята в мир се превръща.

Следя ги тихо, замръзнал във миг
светът е ехо
не, стон
светът е ангелски вик,
що слова несловесни изказва.

'Ние сме тихият съсък в нощта
убийци на убийците
хладкият звън - на честта
вклинена докле се умре.
Ние сме Жътварите.'

Светът умира и бавно изтлява
остават само фигури две.
През аура - на най-мрачната слава
мъртвилото виждам и то ме зове.

И се усмихвам тихо насреща
името ми е друго вече; Баланс.
След делата тук уредена е среща
валс мрачен със смъртта -
на дъх жътварски последния шанс.

*вдъхновено от Джон Конъли

[bathory]

доста интересно.. поздравления!