Равносметка

Мирише на тебе! Мъртва възможност
не си достойна да се съживиш
Но имаш ти възможност
всичко да ми унищожиш

Виж, останя тя сама,
събират я на части
не намериха душа
но жива е!
Познава тя що любов е, що копнеж
а не знае ... да страда

Живях със теб досадна мисъл,
че не знам какво е да си цял
Но докоснах се до нея
и разбрах човек съм - не злодея

А тя пак блесна примамливо..
но няма да я доближа.
Но там зяпат закачливо!
НЕ няма да я доближа!

Не бягам аз от нея - помни
само пазя си душата цяла
Че отне любов го забрави,
ще успея и преди съм пяла

Аз няма маски пак да мъкна
ще ги строша с юмрук и душа
Огризенията си ще смъкна
не ме е страх от смъртта!

в памет на дядо ми