Може би така, както описвам нещата звучат някакви консервативни, но всъщност наистина не са. Никога не съм имала вечерен час, като са ми трябвали пари - давали са ми, не са ми се карали за слаби оценки и не са ме наказвали /в смисъл да не излизам 1 седмица/ или някакви типични тийнейджърски работи.
Обръщат внимание вместо на цялата картина, на най-дребничките детайлчета. Като дадох пример за стаята, сещам се и аз друг. Саката съм и не мога да готвя и винаги са ми се карали за това, защото било "срамота". Та веднъж бяха на село и аз реших да направя един експеримент - пуснах прахосмукачка в цялата къща, изчистих праха, посредих, напазарувах, каквото трябваше, даже откъснах от някаква градинка рози и ги сложих във ваза , измих чиниите.. абее всичко общо казано. Подредих масата със салфетки, чинии, вилици, ножове...
накрая седнах да "готвя" - притоплих каквато манджа имаше в хладилника, направих салата, сложих на всеки отделна порция в чинията и чакам да си идват. Прибраха се те, казах им - майка ми се зарадва "браво", похвали ме - отиваме в кухнята да и покажа чука на вечерта... салфетките не се сгвали така, вилиците се слагали от другата страна, салатата била кисела и нищо друго не каза! пф...
все гледат негативните неща и най-дребните
Иска ми се да съм такава, че хич да не ми пука какво ще стане утре, ама