Жълтото едвам се чете...
Иначе по темата.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%...B8%D1%89%D0%B0
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%9C%D0%A2
Тези две статии обобщават каквото бих искал да сложа като въведение в тезата си. Не че не мога и сам да го развия, но ме мързи. Прескачам направо към нещата, които сам си мисля относно сънищата.

По време на сън фантазията ти напуска пределите на логиката, обикновено съня е проекция на всички подтиснати в реалността перверзии и желания на човек. За това много от сънищата са толкова изкривени, защото хем ти участваш в тях, хем в нищо от случващото се няма логика, хем не осъзнаваш, че сънуваш. Обикновено след сън се чувстваш отпочинал и мозъкът ти се е възстановил от травмите, които е получил вследствие на натовареното ежедневие. Просто по време на сън осъществяваш себе си като такъв какъвто подсъзнателно ти се ще да бъдеш и се разтоварваш от стреса. Ако си сънувал, дори кошмари, след събуждане се чувстваш много по-отпочинал и работоспособен...
Колкото до тълкуването на сънищата, което също е интересна материя, си мисля, че това е строго индивидуално и всеки сън е доста лично преживяване и по такъв начин всякакво тълкуване от друг освен от теб самия е вредно. Трябва сам да търсиш логиката в това, което си сънувал защото никой друг не познава теб, повече от колкото ти се познаваш сам. От личен опит съм забелязал, че каквото и да сънувам, то обикновено е проекция на всичките ми тревоги и стрес, които подтискам. По време на сън обаче не можеш да подтискаш фобиите и страховете си, изправяш се срещу тях и осъзнаваш, че можеш да ги пребориш. Ето така например можеш да си помогнеш и в реалния живот, като използваш съвета, който си получил от съня си. В противен случай само подтискаш страховете си и ти се струват някак си невъзможни за преодоляване докато по време на сън осъзнаваш, че всичко от което се страхуваш е преодолимо. Така че до извесна степен можеш да се обръщаш към сънищата си като към съветник и често пъти няма да сгрешиш ако им вярваш. В много ситуации те те предупреждават за нещо... Въобще в този ред на мисли са моите разсъждения. Може би пък не всеки гледа на сънищата така както и аз и за това не знам дали в тази тема може да се спори. Във всеки случай всеки сън е различен и уникален за разлика от хората, които като цяло може да бъдат програмирани в своите действия, то в съня всеки е някак по-истински. Кой знае, може би сънищата са реалността, а това, което възприемаме за действителност е просто "програмата" на матрицата, в която се намираме.
И понеже казах, че всеки сън е уникален и интересен, може би няма нищо по-интересно от това да разкажеш съня си на останалите, от колкото да тълкуваш чужди сънища.
Снощи например сънувах, че съм на екскурзия с някаква група от хора, някои от които ми бяха съученици, а други бегло познавах. Сякаш това, за което си говорих с всеки отделен от тях бяха неща, които дори не са ми идвали на ум да ги попитам реално, а всеки един отговор беше така естествен и интересен... Та както и да е, пътувахме във влак, а вагоните бяха пълни с най-различни индивиди, които позанвам, няма смисъл да разказвам за всекиго по отделно, защото просто не ги позанвате, а изводите, които научавах от тези разговори на сън с всеки един от тях са си за мен, но да не се отклонявам... Та всички бяха облечени със зимни дрехи защото все пак отивахме да караме ски. Не знам защо, но някои хора просто нямаха място там, тъй като в реалността не могат да карат... Както и да е, та метрото, в което се возихме до ръба спря на някаква спирка, която беше цялата снежна, а до нея точно имаше няакъв ски влек... После всеки със ските после се спусна от склона и така стигнах до София чак надпреварвайки се с останалите, а по едно време всички се отклониха и всеки почна да се прибира. И така стигнах до автобусната спирка в моя квартал. Щях да се прибера, но на спирката се залафих с някакъв дилър ( ), който ми подари два свити джойнта. Запалих единия и се напуших късо, но не беше много силен. До мен на спирката застанаха 2 хлапета, 2-3 години по-малки от мен. В реалността не ги познавах, само си спомянм, че ги съм ги виждал само веднъж в реално време... Както и да е, аз си пафкам нещо, така че хората на спирката да не ме видят, че не пуша нещо повече от цигара и прикривам фаската с дланта си и си пафкам, а тези сядат от двете ми страни и ме питат дали може да им дам другия джойнт, че са ме видяли как дилъра ме черпи с 2-ва. И аз викам, че става, но да ми дадат някакви пари. Те в началото нещо не се съгласиха и почнаха да ме следят, а аз исках да се оттърва от тях и тръгнах към входа си да се прибирам. По пътя минах покрай кварталния магазин и си отмъкнах 3 боунтита (онези кокосови шоколадчета), а имах чувството, че можех и повече да си взема... Както и да е, тези хлапета ме следват и вървят на някакво разстояние от мен, като правят същото, което и аз. Влизат в същия магазин и отмъкват някакви коли и други неща... Та такам, още няколко крачки, влизам си аз в моя вход и се качвам в асансьора и те заедно с мен. Знам, че не са ми съседи, но бях напафкан и не ми пукаше много много, че се качват с мен, а пък и нагъвах от едното боунти щастливо, после изядох и другото и ми остана последното + още 1 коз... Бях много прежаднял, а хлапетата до мен въртяха някаква кола от 1.25 мл онези и аз съвсем прежаднявам докато ги гледам как я въртят колата... По едно време асансьора излиза от блока и минава на релси ... Става трамвай ... и почва да се пълни хора... става гъчканица и страшно горещо понеже съм със зимни дрехи защото по-рано карах ски нали... и накрая се решавам да дам джойнта, който беше останал в мен на хлапетата като направим бартер за студената кола. Е, те се съгласиха, но за да стане честно размяната без някой да бъде прецакан решихме да направим бартера в синхрон. Тъкмо преди да слязат те да ми оставят колата на мен, а аз да им дам джойнта в същото време... Е, мисля, че разбрахте какво имам предвид, че трябваше да стане. И те двете хлапета слизат на една спирка, разменяме бързо преди "асансьора-трамвай" да затвори врати, но ги прецаках. В последния момент вместо джойнта, за който говорих по-рано, им дадох последното си боунти (онова, което остана от 3-те боунтита, които щавнах от магазинчето по-рано) ... Вратите се затварят, потегля трамвая и онези двамата остават на спирката без кола и без джойнт, а едно вече намачкано шоколадче боунти. Нещо ме хранят, но аз им се смея през прозореца и кълва от колата демонстративно...
На следващата спирка слизам и паля джойнта, пия си колата и съм супер щастлив... Нататък в съня се отправям към някаква луксозна кооперация с някаква дърта дебела лелка за портиерка... бля, бля, бля... натук вече ме мързи да разказвам съня, но логиката лека по лека почва да се губи и така или иначе повече от моя сън няма да бъде обясним за вас, а и ме мързи да разказвам, че и нататък е дълго...

Та както се опитвах да обясня, сънищата са нещо много индивидуално и не винаги могат да се изтълкуват от някой друг... Разказвайте си сънищата, за да стане интересно...

пп. Мерси на героите издържали да изчетат поста ми дотук.