На 16 години и за пореден път се разболях от болестта, от която никой не иска да оздравее - много харесвам едно момиче, от моето училище, от моята смяна, 2 години по-малко от мен. Виждаме се много често, засега само сме на погледи и усмивки(напълно сигурен съм, че тя не подозира за моите чувства). Досега се случи само три пъти да си говорим, макар и за съвсем малко. Проблемът обаче е, че малко се гипсирам като харесвам някое момиче(макар че доста по-малко от предишни пъти) и трудно намирам обща тема за разговор.Освен това като си спомня за тези 3 пъти, нито един път не съм дори загатнал по някакъв начин за намеренията си, бях някак си сух, хладнокръвен.. Даже пропуснах един много удобен случай - пътувах сам с нея към училище в автобуса и тя ми отговаряше много лаконично и аз напълно се гипсирах, но не се отчаях след това.
За сведение не съм имал гадже досега и съм абсолютно сигурен, че я обичам за да сме заедно, а не заради секса и знам как ще подходя към нея - за св.Валентин съм й написал любовно писмо и ще й го дам лично на 15-ти, ако я видя преди това знам за какво ще се опитам да я заговоря. Но как да се отпусна пред нея и да й покажа, че наистина я и ще я обичам?
Лошото е, че имам навика мислено да преживявам всичко преди да е станало и така обмислям и лошите варианти, които не ми харесват и накрая винаги не става така, както искам да стане. винаги като искам да поздравя някое момиче, което малко или много харесвам по някакъв повод, накрая го поздравявам доста сухо и лаконично, но много ми се иска този път да успея!
Мнго моля за съвет, а ако някой реши да се е*ава с темата, по-добре да не пуска коментар!