Значи..Тук ще цитирам ЛЮБИМАТА МИ УЧИТЕЛКА какво ми каза един път : ние хората се раждаме само с едничката любов към роднините си,след това с времето започваме да развиваме различни позитивни чувства в нас около мама и тати,но след известно време,когато започнем да кръжим около нашите така наречени ''добри и верни приятели'' се научаваме на омраза и страх.От там тръгва и всичко..
Мисля,че е мъдро,а и правилно.Човек се радва с малко сърце,което с годините нараства и се отваря все повече и повече място за любов,но живота ни научава и на омраза и на страх.Така де,както е казано : За да има мир,първо трябва да има война.