В момента абсолютно същото нещо се случва и с мен... Mного харесвам един от даскало ама той е от горния клас... Винаги като мина ме гледа супер много направо не си отлепва очите от мене... И така си се гледаме вече 4 месеца. В последствие се оказа, че той е много срамежлив и ас разбрах, че ако искам нещо да се случи трябва аз да поема инициятивата... И така много го мислих и в крайна сметка осъзнах, че най-добрият начин е да не правя нищо изкуствено или нагласено. И така просто една сутрин отидох на даскало по-рано и го изчаках навън за да мога да говоря с него преди да влезне вътре при приятелите си и му казах, че от много време ми харесва и че бих искала да го опозная по-добре и станаха нещата. Аз поне имах късмет, защото той много ме гледаше и т.н. Двата съвета, който мога да ти дам е да си смела и решителна и си определи един ден в който ще си наложиш да говориш с него и наистина го направи, защото веднъж ако си кажеш ще му кажа и в последния момент те хване шубето и не го направиш това значи, че никога няма да се осмелиш. Просто колкото и да те е страх и да ти идва да се върнеш не го прави а си мисли как ако не го направиш ще си изгубиш единствения шанс... Другото нещо е да не го притискаш много а по-малко да се сближавате. Просто не прибързвай! Като за начало разбери как се казва и го добави във Facebook и пробвай да завържеш разговор, но не за това, че го харесваш а за нещо друго (това важи ако успееш да го намериш във fb иначе ако първият ви разговор е лице в лице тогава му кажи че го харесваш ) . И ако можеш се опитай да разбереш поне малко от малко нещо за него, за харектера му и интересите му! Айде успех и да кажеш после какво е станало, че аз какъвто роман ти написах и психолог да бях пак нямаше да го докарам така УСПЕЕХ!!