Цитирай Първоначално написано от Madeyed
Китара

В малка стая, в ъгъл сив,
лежи китара с пречупен гриф
лежи, безсилна даже с нота
да изкаже колко е самотна.

Лежи, обляна във сълзи,
едничък спомен в ней трепти,
как веднъж под лунна светлина
една целувка дари й любовта.

Спомня си тоз кратък миг
кога под августовския светлик
бързо целувката бе отлетяла,
оставила й обич и раздяла.

Сега, под пълната луна,
Лежи китарата в ъгъла сама,
и плаче тя без глас, без думи,
сълзи капят по немите струни.
ооо тва е мнооого добро не мога да не изкажа възхищение
евала на автора да продължава
а аз ще си помисля и евентуално по нататък ще кача нещо