Толкова ли е трудно да намеря приятели и компания ?

[speedemon5]

Един странен съвет,но много полезен и който засега върши работа при мен усмихвай сеМоже да ме помислиш за луд,как така като съм толкова тъжен да усмихвам.Върви с високо вдигната глава по улицата,ти си уникален и се усмихвай. http://www.lover-bg.com/38/ Прочети това.Повярвай ми научиш ли се как да се усмихваш ще ти се дигне много самочуствието

[ro6lio]

хах човече на 17 съм имам много приятели,но не ги чуствам такива...Тоест дори и да имаш приятели понякога чуството е същото

[stealthyGirl]

БЪДИ НАХАЛЕН

М'то и това си е тактика... Определено повече се лансират нахалните, дето са досадни на всички отколкото срамежливите. Което е тъпо, ама е като физичен закон - не го оспорваш, просто е така.
Бтв аз съм имала подобен проблем, ама до 5-ти клас да кажем, не че и тогава не съм имала приятели- имах 1 де, ама както и да е. Та моята тактика беше сама да се уверя, че не съм "невидима" и, че мога да променя живота на другите с присъствието си. Заговарях ги. И дори като ми отговарят си мислех "Ето, промених поне частица." И бях сигурна, че един ден ще спра да си повтарям такива налудничави неща и ще се държа като нормален човек. И този ден дойде бързо, но си бях постоянна със самоубежденията. Сега осъзнавам колко добро съм си направила тогава и колко си е заслужавало усилията. И знай никога не е късно! Започвай веднага с налудничавите мисли!

[KumchoValcho]

Не си сам.

[anna93]

Както казаха по - горе - бъди нахален. Аз като почнах в нов клас и почти никой не познавах, аз отидох при няколко момичета, които не познавах, и тръгнах да вървя с тях. Сега може да не сме най - добри приятелки, но все пак има ской да излизам и да говоря.

[thelover3]

На теб първо ти липсва самочувствие. Без него няма да стане това, което искаш. http://zlatil.com/2010/09/10-%D0%BD%...5%D0%BD%D0%BE/
http://evropea.com/selfesteem.html
Поработи върху самочувствието си, после по-нататък.
Трябва да си общителен и смел. Не бива да се притесняваш да отидеш при другите и да се включиш в техния разговор. Все ще намериш някого с интереси като твоите. За целта трябва да говориш с хората, да ги опознаеш. А пък за това трябва да си общителен и да не ти пука много какво ще стане. Да...знам на думи е МНОГО лесно, но това е положението. В началото ще ти е трудно просто да отидеш и да се запознаеш с някого, да запачнете да ги говорите на общи теми, но ще свикнеш. Наистина е много гадно да си студент и да не можеш да излезеш е никого и да няма с кого да отидеш на дискотека. Затова опознай хората, виж кой ти допада, обърни внимание на тези, които ти допадат. Но първо поработи върху самочувствието си, защото от това, което прочетох разбирам, че нямаш НИКАКВО самочувствие и самоуважение, а това определено влияе на околните. Т.е. те те възприемат така, както и ти себе си. Просто отиваш при някого, заговаряш го(да не ти пука какво ще стане) и го питаш някакви общи неща. Не бъди натрапник, но не стой изолиран. Това е ужасно и ти сам го знаеш, така че действай. Да се върна към темата. Говори с другите, отиди при тях, чуй за какво си говорят и просто говори с тях на техните теми. Не е толкова сложно. След като ги опознаеш, ги покани да излезете някъде и така. Да обобщим: трябва ти самочувствие, бъди по-общителен и всичко ще се оправи. Успех

[distance]

Какво да ти кажа, мой човек... и аз съм в същото положение. Не знам вече как да го нарека, съдба може би. В старото ми даскало имах приятели, но тогава не ги оцених. И кво, щукна ми на тъпата глава да съм се местила. Преместих се, в момента съм без грам приятели. Вече започвам да се депресирам, не знам какво да правя и аз...такъв е живота.
Но все пак, не се отчайвай, бъдещето е пред теб. Шансове за запознанства, евентуално ако си на общежитие, може оттам. Или ако се хванеш някъде на работа...