Вече съм отчаян и не вярвам, че ще си намеря хора, с които да излизам. Не знам вече късно ли е за мен, но до сега не съм имал компания, а излизането ми на кафе и подобни ми е цяло събитие. Вече съм на 20 и съм студент. Вярвах, че тук поне ще намеря промяната. Е не стана- " мислия невъзможна". Всички си имат приятели, които ги чакат, с които излизат на дискотеки тук-там, а аз нямам и не знам какво е това да имам. Всеки си има собствен живот, където няма място за мен. Като по малък, когато връстниците ми почнаха да излизат - аз много не излизах. Не знам кое беше главната причина за това. Дали това, че не бях от най-богатите, а хората около мен (класа) имаха повече пари и по добро соц.положение. Но през цялото време усещах една изолираност- не знам дали идваше от тях или от мен. Опитвах се да съм в квит поне в училище, но някак си усещах, че съм нежелан. Дори последната година я изкарах на последния чин. А да не говорим колко ми е било зле на празниците. През всички години нещо ме е подтискало и не съм имал приятели. Някои казват излизай насам натам на кафета. Да, ама к'во ще правя сам на кафе. Още повече, че съм станал и не чак толкова контактен. А повечето се държат с мен, все едно не съм човек. На никой нищо лошо не съм направил, но не ми върви никъде. Дори се чудя как ще изкарам студентските години- от университет- в къщи. Другите се сближават, а аз пак оставам по встрани като черната овца.А от родния град съм слушал коментари от някои- че ги е било срам да излязат с мен. Не знам каква е тази омраза към мен . Тук все още никой не ми казвал такива неща, но не знам как да започна от начало. Всеки си има собствен живот- как ще мога да се впиша в обществото. Неискам да се сещам какво ще стане от мен след няколко години... неискам да живея като дивак.

И като закючение се чудя къде се крие целия проблем. Неможе всички да са виновни. Но не знам за какво да се чувствам виновен аз самия. Да съм виновен за това, че все едно не съществувам в този свят. Тук дори не съм говорил за момичета, защото знам , че никой няма да хареса такъв какъвто съм сега- единак. Навсякъде съм пълен аутсайдер.