Много неприятно.Мисля си, защо не пробваш да поговориш с майка ти,когато няма за какво тя да се ядоса или да е разтроена.Ще й предложиш с усмивка помощта на някой психолог.Наистина трябва да помогнеш на майка си или баща си.Кажи й го спокойно, без да увърташ.Ако пак ти каже, че не е твоя работа й кажи (но съвсем спокойно) "Мамо, аз не съм вече малка, разбирам какво става, повярвай ми ,за теб ще е по -добре."
Но разбира се,внимавай да не прозвучи така сякаш, тя е психично болна.Съжалявам за това, което си принудена да преживяваш.
П.П. ако пак изпаднеш в такава ситуаця с баща ти ,най-добрия изход ще е с майка ти да правите всичко с усмивка.Отговаряйте му мило, нека всичко да е както трябва.Ако успееш да изкараш и някоя добра оценка ,му се похвали. (като естествено не искаш възнаграждение)
Това е от мен.Успех!