Философско есе

[vampirefan]

Ето я темата:

Не е достатъчно само да имаш добър разум, главното е добре да го използваш. - Рене Декарт

Ще съм благодарна, ако драснете няколко реда. Благодаря предварително.

[Nikolaybg]

Цялото знание на човечеството се е изградило благодарение на практиката. Дрвените гърци са вярвали, че знанието не бива да съществува само на теория. То трябва да се използва за живота. Затова и древните мъдреци говорят за "изкуството на живота". Знанието ни е нужно, за да можем да оцеляваме и да живеем добре. "Знанието е сила", казва Бейкън. Знанието е човешката мощ- чрез него човек променя света, подрежда го и го прави такъв, какъвто иска да бъде. Новото време поставя въпроса за практиката- за разика от Средновековието, когато съзрецанието на Бога е било най-важно. Знанието трябва да се практикува, да се прилага. Но нещо повече- то се постига чрез практика. Ние се раждаме без вродени знания и само опитът ни учи. Той е най-големият ни учител.
Но какво значи това, че е важно как да използваме разума си? Вярно е, че ние се нуждаем от цели, а разумът е само нструмент за изпълнението им. Вярно е, че приложението на нашето знание е най-важно. Но ако нямаме разум, какво ще правим? Какво да кажат хората, които се справят трудно с различни предмети в училище? Да, важно е да могат да прилагат зннаията си, но ако изобщо не могат да научат нищо, какво следва от това?
Аз не вярвам, че хората са много различни според разума си.Не е вярно, че има "глупави" и "умни". Но не е вярно и това, че е важно само това, да използваме разума си. Ние трябва да имаме определени способности в себе си. Защото ние можем да ползваме разума и за да създадем атомна бомба. Тогава- какво?
Мисълта на Декрат може да се тълкува различно. Според мен Декарт иска да покаже, че силата на разума е в неговата целенасоченост. Това е вярно, но понякога е важно и да имаме теоретични знания, макар и без да знаем как да ги приложим. Теорията не бива да се подценява, защото без нея практиката няма да има своята основа!