semantics, точно така се случи: имах си аз две най-добри приятелки (не че сега ги нямам същите), но бях свикнала аз да съм центъра някак си,бяхме едно цяло и се възприемахме така. Те и двете някак си ме слушаха, когато съм им давала съвети по-скоро са се обръщали към мен, за каквото и да става въпрос аз съм го организирала, с 2 думи- аз бях активната (тва не значи, че те са някакви смотли).Та от известно време обаче едната излезна от черупката си, почна да поддържа лично контакти с адски много хора, запозна се с цялото училище, всички я имат за много готина и тя е такава вдействителност, просто досега не се беше показала в тази си светлина на всички.Е, това обаче преобърна реда в отношенията ни - тя почна да се цепи от мини-групичката.И е щастлива, в очите ми изглежда успешна,сякаш откри себе си и е в хармония с вътрешния си свят.Кофти ми е. Знам, че не трябва да го приемам така, но ми е тъжно и напоследък загубих доста приятели.

machoka, като го четеш изглежда лесно и естествено, но повярвай ми, ми е много трудно да не мисля. Като видя някой и след 'как си' 'к'во стаа' ако няма нищо интерсно да се хвана мисля последно кво съм чувала за тоя човек, някакъв модел съм си изградила..

Малко дълго стана. Благодаря ви много за съветите, беше полезно да си споделя мислите