На какъв завет мога да бъда верен?


Стара като света е истината, че началото на всеки от нас започва от любовта между двама влюбени. Това са хората, които ни дават живот и които се стремят да възпитат у децата си чувство на чест, достойнство, доброта и уважение. Хората, които така силно копнеят един ден да видят порасналите си деца постигнали мечтите си и осъществили целите си. Както всеки от нас и аз съм вярна на завета на моите родители. Те са хората, които са ми дали живот, които са се грижили и продължават да се грижат за мен, които са ми дали сила да се боря срещу несправедливостите в живота и воля да бъда вярна на техния завет.От това, което са ми разказвали родители ми знам, че дълго време не са имали деца, докато не съм се появила аз, като светъл лъч в тъмнината. Не бих могла да си представя или да опиша щастието, което са изпитвали когато съм се родила. Пред очите ми нахлува образа на майка ми, която с треперещи ръце за първи път прегръща новороденото си дете. Представям си как разплакана от вълнение, вярва, че аз ще постигна всичко онова, което тя не е успяла, че там където тя се е отказала, аз ще продължа. До нея е баща ми, блясъкът в очите му издава с колко радост е изпълнено сърце му. Представям си го как вижда в мен наследникът на неговите дух, воля и чест. Още от малка са ме възпитали в уважение и доброта към другите. Винаги са ми казвали, че завистта и злобата рушат човешкото щастие и са най-големите врагове на човека. Учили са ме винаги да постъпвам честно и достойно, да съм отговорна към себе си и към другите. Днес, когато съм вече голяма разбирам силата на думите им, осъзнавам важността им. През житейския си път мога да бъда вярна на техния завет, защото съм сигурна, че това е пътят към пълноценно изживяния човешки живот. Чрез отговорността, волята и честността ще постигна целите си и ще осъществя мечтите си. Винаги ще изпълнявам дълга пред семействата си – да съм вярна и да пазя завета им. Винаги ще спазвам техния морален кодекс – никога да не се предавам пред трудностите, да вярвам в благородни идеали, да съм горда от това което съм. Като единствено дете в семейството, аз съм и единствена пазителка на семейните ценности и завети и за това осъзнавам, че трябва да съм силна и вярна на себе си. Осъзнавам, че заветът им е най-голямата ми богатство. Днес отново виждам блясъкът в очите на баща ми, но този блясък издава удовлетворението от това, че неговият наследник пази и вярва в заветите му. В топлата прегръдка на майка ми усещам радостта от досегашните ми успехи, но чувствам и още по-големите надежди, които влага у мен. В съзнанието ми прозвучава бащинския завет на Стамен Панчев към сина си: Сине мой, живей със светлий спомен на родинолюбците деди,гражданин бъди ти сявга скромен, честен в мисли и дела бъди, вярвай в идеали благородни, с тях окрилен в мирен труд ил в бойд ай живота си за края родни – българин бъди горд, сине мой! Родителите завещават ценностите и идеалите на децата си. Децата трябва да ги запазим и да ги предадем във времето, за да останат вечни…