Наливайки алкохола дълбоко в нищожеството си,
очите ти - червени фарове, гледат ме,
усмивката - неприятно искривена, смее ми се,
тялото ти - странно наклонено, вика ме,
думите ти - страшно шумни, гонят ме.

Вратата - неочаквано малка, подканя ме,
прозорците - огледално сини, ругаят ме,
слънцето - носталгично усмихнато, удря ме,
стените - лошо наклонени, задушават ме.

Очите ми - лудешки нетърпеливи, въртят се,
гласът ми - зле настроен, обвинява те,
спомените ни - добре запомнени, губят се,
сълзите - непоносимо затоплени, гонят се,
врагът в чашата - зле прикрит, съчувства ни.

Пространството - прекалено разтегнато, разделя ни,
празната стая - твърде празна, събира ни..

Двама сме - неправилно разбрани!
Двама сме.. а светът един.
Тръгвам си - вече забравена!
Целувай чашката.. - така обичана.