Запознаваш се с някой,без изобщо да предполагаш как някой ден този човек ще заеме толкова важно място в живота ,в съзнанието и сърцето ти.В началото сте просто познати,след това страхотни приятели.И е необходима една нощ когато всички задръжки са премахнати,за да се преобърне всичко в теб,за да опознаеш това нещо наречено любов,за което всички говорят.Ти си на седмото небе от щастие-мислиш си ,че това е нещото, което си търсил досега,това е всичко ,от което имаш нужда.Изпълваш се с мечти и копнежи,и си казваш колко е хубав живота,защото изведнъж си го видял в целия му блясък.И след няколко седмици щастие разбираш колко си бил заблуден.Оказва се ,че хилядите незабравими мигове прекарани заедно не означават почти нищо за другия."Не изпитвам нищо повече от физическо привличане към теб.Надявам се и при теб да е така" И какъв избор имаш освен да се усмихнеш и да кажеш-да,така е.И в момента когато останеш сама да избухнеш в сълзи.А след това сякаш никога нищо не се е случвало.Не казвайте-сама си си виновна.Откъде мога да знам ,че някой би могъл да се отрече от нещо толкова истинско?Или любов няма,или просто съдбата е решила да бъда сама и да тъжа за хора,на които е им пука за мен.И в моменти като този една огромна празнина се заражда в мен,а сърцето ти се свива и усещаш една силна болка,за която знаеш,че няма лек.Честит Свети Валентин !