Човешката свобода

Моралът започва със свободата и целият морал е в начин на реализиране на свободата.Чрез свободата един става светец,а друг-герой,трети-лицемер,четвърти-злодей.Свободата е един от възловите проблеми на всяко философстване,обяснение на поведение и дейността на човека.
Свободата е възможнастта на човек да действа така,както иска,защото тя го отличава.Благодарение на свободата човек може да бъде морално същество отговорно за своите постъпки.Обективна нейна предпоставка е преодоляване на противоречието между човека и обществото,в резултат на което моралните изисквания престават да противостоят на личността,като нещо чуждо,портиворечащо на човешката потребност.Състояние на пълна свобода настъпва тогава,когато осъзната необходимост прераства в лична нравствена склонност,става вътрешна потребност на човека,за когото интересите на обществото са неотделими от неговите собствени.Свободата е фундаментално качество на човека,проявяващо се в това да не зависи от нещо друго и да съзнава,неща-реални/вещи/ и идеални/идеи,ценности/.Свободата е просто факт от човешкия живот.Тя трябва да се защити и изтрада както в историята,така и в личния живот на всеки човек.Човек се ражда свободен,но цял живот трябва да разкъсва веригите на обстоятелствата.
Свободата е знание,което се показва в дейността на човека по реализация на неща основаващи се на определени закономерностти.Тя се разкрива в постоянно нарастване на знанието,че човек е свободен не само,когато знае,но и може.Свободата е естественият плод на необходимостта,тя е елемент от съзеданието,от битието,от многообразието.Самата свобода като знание еима структура и тя е – образ,закон,цел.
Свободата има своите граници в границите на човешкия живот,защото и пред смъртта човек е свободен,ограниченото човешко съществуване е едно от доказателствата за наличието на свобода.
Без свободата не бихме могли да си обясним и да разберем съвестта като знание и чувство за самия себе си,даващо възможност за самооценка постъпка или поредица от постъпки.Така свободата е наистина елемент на морала,от специалното общуване между хората,невъзможно и немислимо без спецификата на доброто отношение към другия човек.Но свободата не е само теоритичен проблем.Тя има редица съдбоносни измерения в историята,практиката,във всекидневното общуване.
През различните епохи свободата се е тълкувала по различен начин.
За Античната философия на първо място стои проблемът свободата и съдбата.Според Епикур човек е свободен,зашото може да се освободи от трите велики страха:страха от Боговете,от физическия страх и от необходимостта от смъртта.
Пред средновековиеуто става дума за свобода от греха,който е обречен на вечни мъки от църквата.При това възниква вътрешно противоречие между изискването за свобода на човека и всемогъщесвото на Бога,за което настоява религията.
Ренесансът е времето,в което разбирането за свобода е възможността за всестранно разгръщане на човешката личност.
Според Лок човек е роден свободен,но в естественото състояние свободата и собствеността не са защитени.
След Просвещението границите на понятието за свобода се порменят все по-дълбоко проникване на науката.Според Спиноза свободата е осъзната необходимост и следователно идентификацията на човешкото съзнание с битие и извън него разчита на морала на човешката познавателна енергия.
Според Русо само държавата може да има власт над хората,а не отделни индивиди.По силата на обществения договор хората се съгласяват да ограничават свободата си,за да получават закрила от държанвата.Благодарение на тази закрила те могат да реализират свободата си,която са запазили във вид на права.За Русо равенството е най-голямото благо за всички хора и че човек е свободен в природата,където не се съобразява с правила и не познава собствеността,която разделя хората.Човек в своето естествено състояние е свободен,защото е добър,а е добър тогова,когато е свободен.
Според Кант свободата в трансценендален смисъл е способност да се даде абсолютно начало на едно състояние.Свободата в космологически смисъл е възможността едно състояние да започне спонтанно.Трансценденталн та свобада изисква независимост на разума от всички определящи причини.
Според Хегел собствеността е свободата като предмет,опредметена свобада.Той продължава една идея на Платон,че свободата е абсолютният дух,който се саморазкрива и чрез човешкото самопознание.
За Фройд изискването за свобода е обосновано,само когато може да се установи способността на човека да вземе свободно волево решение.Тук специално трябва да се отбележи феноменът бягство от свободата,т.е. едно отклоняване от свободната волеизява.
Според Ясперс човек има свободата да преодолее битието на света в избора на самия себе си и да се извиси до транседенцията на всеобхващащото.Да бъдеш свободен означава да можеш да докажеш на дело своята добра или зла воля.
Според Сартр свободата е качество на човека ,тя е негова субстанция/същност,наличие/.човек не може да бъде по-различен от своята свобода,тя пък-от своите прояви.Понеже е свободен,човек може да проектира себе си на фона на свободно избрана цел и с оглед на тази цел да възвести за себе си кой е той.Човек винаги е на висотата на това,което му се случва.
В хода на западноевропейската история проблемът за свободата се усложнява,защото много мислители са се опитвали да изведат от същността на свободата задължения на човека да се възползва по определен начин.тези задължения обаче ограничават свободата,която по своята същност е неограничена.Но от етически съображения човекби трябвало да има възможност за избор и да е отговорен за своите постъпки.
Свободата е свобода на волята.Волята по своята същност е винаги свободна.Волята е способността на човека да противостои на нежежелано въздействие и да реализира желани цели. Волята е силата за свободата.Без силата на волята свободата би била ефимерна/въздушна/ мечта.Не трябва да смесваме волятя с влечението и склонността.Защото волята е активната ни способност да реализираме онова,което нашия Аз иска.
Свободата може да бъде разгледана в няколко плана.Първо в плана на освобождаване на човека от външни природни сили.Второ, в социалното освобождаване на индивида ,признаването му като свободно социално същество.Трето във вътрешното му освобождаване от предразсъдаци и зависимости,от влечения и спонтанни изблици.
Древния човек е виждал във всеки самостоятелна сила и е гледал на себе си кото способност за физическо противопоставяне.В процеса на натрупване на културни инструменти той се е дистанцирал чрез тях от природните сили и по този начин е получил защита от природната мощ.Така знанието за същността на природата и инструментите,които е опитвал да подчини са еманципирали безпоможния индивид от природата.
Човешката история може да се разглежда като история на отвоюване на свободата.
Хегел разделя историята на три големи епохи:
1.Епоха,в която само един е свободен – времето на източните монархии,в които само монархът е свободен.
2.Епоха,в която малцинството от хора са свободни – времето на античната демокрация, в която свободните граждани са малцинство, докато повечето жители на Атина например например са били роби и метеки/чужденци/.
3.Епоха,в която всеки е свободен – епохата на християнството и най-вече на Новото време, когато свободата на индивида е придобила пълно признание.
В тази история на свободата, тя се разглежда като социална свобода – мяста на индивида в общността и степента, в която той е получил признание от другите индивиди и от институциите за своята свобода.
Нито дистанцирането от природните стихии чрез инструменталната култура,нито получаването на социалната свобода на индивида в пределите на малката семейна и родова или обширна национална общност са достатъчни да реализират напълно човешката свобода.
На човек му е нужно да изкачи едно трето стъпало – да освободи себе си от вътрешните зависимости, на които е подвластен.
Първата наша собствена зависимост от неосъзнатите или първични сили на нашата природа.човек може да е роб на собствената си природа поради това да е много по- несвободен, отколкото в зависимостта си от външни сили – природни или социални.
Човек може да е роб не само на тялото си,но и на свои навици и привички.Известна е максимата „навикът е втора природа”.Ако природата извън нас е за нас външна необходимост,то навикът е последователност от действия с траен ритъм.
Езикът ни говори за „лош навик” и „добър навик”.Добрият навик е ритъм, който съдейства за постигането на нашите цели.Лошият навик е ритъм,който ни отвлича от онова,което искаме да постигнем в по-широкия хоризонт на нашия живот.
От свободата започва моралът.Със свободата започва човешкото съществуване.Но историята познава и изборът, в който можем да пожелаем свободата.
В древна Гърция робството е било оправдано с това, че има хора, които дори и като възрастни немогат да се грижат за себе си.На онзи,който се грижи за тях те даряват своята свобода.Извършва се размяна – даваш свободата си в замяна плучаваш закрила.
Този принцип е валиден и за Средновековието.Там феодала разполага със свободата на крепостните.
Но свободата не е само освобождаване от вътрешни и външни зависимости.Тя е реализацията на човека.Моралът отчита степените,в които човек може да реализира себе си.Като реализация свободата е воля.
Защото свободата започва тъкмо оттук – да се освободим от онова, което ни прави инертни, по-слаби, по-ограничени.Затова най- често свободата води до един просветен разум.Човек е освободен тогава, когато е порсветен.
Свободата “за” е свободата за дейност.Това е свободата на нашата изява да бъдем верни на себе си и на убежденията си.Само така мижем да достигнем последователно съзидание и творческо израстване,в които човек се чувства господар и собственник.Защото собственността е продължение на свободата.Свободата се реализира чрез човешката дейност. Свободата е колкото реалност, толкова и възможност, колкото идея, толковаи действителност, колкото способност, толкова и качество.Свободата на човека е неговото право, а правото на човека е неговата свобода.Само така може да достигнем до схващането, че свободата е присъща на човека, както и човек е немислим и невъзможен без свобода.
Освобождаването “от” е свобода “за”.Снемането на товара на зависимостите е лекота за действие.но тук възниква друга тежест – тежестта на избора.свободният човек е като кораб в открито море.той трябва да избере посока и да направи усилие да достигне до бряг.добрият избор изисква да сме максимално наясно какво точно избираме, защо го избираме какви искаме да станем в резултат на нашия избор, с какво ще се промени живота ни, от какво се отказваме и с какво в никакъв случай няма да направим компромис.Човек притежава свободния избор.Без него никой не може да има загуби или грешки, нито пък да бъде възнаграждаван или наказван справедливо.Човек преценявайки своите действия действия чрез силата на разума си, може да преценява своя избор.Според Сартр човек със своя свободен избор прави сам себе си такъв какъвто тай е.Свободният избор е възможност за решение абсолютно независимо от другите.Да избираме означава да поемаме огромна отговорност.Индивидът трябва да поеме отговорността за своите действия винаги и на всяка цена.Свободата не е само висша ценност, тя е и тежко бреме за човека, защото свободата е отговорност.
Тговорността е категория на етиката, която хапрактеризира отношението на личността към обществото от гледна точка на това дали личността ще изпълни определени нравственни изисквания, които се предевяват към нея.Ако човек не успее да изпълни дълга си или моралните изисквания това е проблем на личната отговорност.
Самообладанието е овладяването на свободата “за”.В самообладанието човек “владее себе си” пред лецето на опасност или изпитание.Самообладанието е сигурна котва, която Азът е поставил със силата на волята в самия себе си.
Владеенето на собствените способности е основание за по-верен личностен избор.Човек избира това, което е способен да избере и на което може да се надява.Да реализираш всички свои таланти и способности е майсторство, което малцина владеят.Фината граница между пълната реализация и лекомисленото самонадценяване придава двойствен смисъл на термина “самоевереност” – позитивен и негативен.ние казваме че някой е проявил завидна самоувереност, когато се възхищаваме от нечия дързост и способността да няма уплаха в труден избор или сложно действие за постигане на успех.Но също така наричаме “самоуверен” за този, който е надценил своите достойнства или има претенции, които другите няма да приемат.
Свободата поставя човек в състояние на почтивсекидневен избор.Ежедневието е низ от избори, низ от търсене на вариянти за размишления, за действия, за разговори..Във всеки избор преценяваме собственните си качества и възможности.Всеки избор се нуждае от нравственна сила,която да насочи във вярна позитивна насока действията.
Но човек не е напълно свободен, свободата му е ограничена.понятието, което най-точно описва ограничеността на човек е детерминация.Детерминизмъ е философско учение че всички явления в света и в човешката воля имат причинна зависимост.Също че съществува предопределеност на цялостната човешка история чрез божия намеса, включително и на всеки житейски път на всяко живо същество.
Чрез идеята на детерминизма, която установява необходимостта от човешките постъпки се премахва отговорността на човека и е невъзможно да се дава нравствена оценка за неговите действия.
Но всеки човек притежава воля в по-голяма и малка степен и може да контролира действията си според волята си.Най-ясно волевият характер на действие или постъпка се порявява в случяи, когато човек трябва да преодолее вътрешни или външни пречки.Силата на волята не е дадена на човек по рождение, тя е резултат от знанията, опита, възпитанието и самовъзпитанието и е част от възможността човек да има свобода на избора, както и да поеме отговорност за този избор.
Така колкото по-свободен е човек, толкова по-отговорен трябва да е.