Днес бързах да се прибера вкъщи и като се прибрах се затворих в стаята си и ревнах. Не стига, че ми се реве ами обикновено се ядосвам толкова много, че ми иде да пребия някой. Аз си знам, че имам проблеми със психичното си здраве и то това не е нищо ново. Но вместо да се подобрявам имам чувството че всяка година става по-зле и по-зле. Знам, че това което си мисля няма как да се случи но това не ми помага особено. Не мога да се успокоя, то просто си идва на изблици. Поне да можеше да говоря за това с някой....Нашите ме водят на психиатър от дълго време насам и всъщност пия едни хапчета (които май са напълно безполезни)...Вече ми писна с тяхната мания за високи оценки. Особено майка ми като почне с нейните лекции, не издържам. Щом се прибера събота и неделя (защото през останалото време съм на квартира в друг град) започват вечните разправии. Ако зависеше от мен щях да се затворя в една стая и там да си живуркам, без никой да ме притеснява. Да си призная честно не смятам, че в момента има даден човек, за който да ми пука. Всичките са ми еднакво противни. Писна ми да слушам през два-три дни изрази от сорта на "Ама ти преди каква беше отговорна, сега само те мързи" или пък "Нещо не ми харесваш напоследък", изречени с лицемерен глас и насмешка...На всичките тях, малоумни изроди им пожелавам да ги хване нещо подобно, дето не минава като изпиеш един тайлол-хот. Защото аз съм убедена, че изобщо в момента несъм в състояние да ходя никъде, а изкарвам някакви "ниски петици" по изпити... И понеже около мен е пълно с хора, готови да подадат ръка на приятел в труден момент, пиша теми по форуми, за да споделя с някой какво всъщност минава през главата ми.