Всъщност всички забравят, че всеки човек е индивидуална и неповторима личност.

Едно облекло може да каже много за човека, който го носи... Ето там в онзи край са имо стайл, в другия ъгъл виждаме фешъни, в следващия виждаме рокери, наркомани, обратни, добри, лоши, задръстени, умни, изостанали... Чрез дрехите изразяваш част от себе си...

Какво ще стане когато всички се облекат по един и същи начин? Нима ще се чувстваш приятно да виждаш себе си във всеки срещнат из училищната сграда?

Нека не забравяме, че в тази възраст децата си имат гаджета, а голяма роля играят дрехите за първо впечатление, а и не само...

Има хора на които униформата им стои добре, но има хора, които изглеждат смешни в нея, а това не е никак добре.

Как ви се струва, ПРИМЕРНО, момче и момиче от едно училище да отидат на среща? Малко е странно, а и доста детско...

Никой не може да ти каже дали да носиш или да не носиш униформа, това е твое право на избор, защото нито униформата ще ти даде знанията, нито нормалното/не нормалното облекло ще ти ги отнеме.

Ако нямаш акъл и 10 униформи да сложиш, пак ще бъде същото... Жалко, но истина.

Преди когато учех, в моето училище имаше всякакви забрани, ама всякакви...

Въведоха униформите и ги направиха задължителни, а аз няколко дни ходих с панталон "пижама" и всички срещи със директора свършваха във моя полза...

Забраниха да се яде в училището... Е, това беше наистина интересно. Отидох и си купих един хляб, две пържоли, три готови кебапчета, руска салата в кутия и натурален сок "BBB" с пластмасова чашка. Отидох в училището, седнах си на чина и си разпънах обеда, ядох си спокойно и както винаги дойде директорката:

"ООО, омръзна ми с теб да се занимавам! С тая храна се навъждат мишки в училището."

"Зареждайте повече капани и купете малко отрова за мишки, това не е мой проблем, а ваш. Имам хронична невралгия, а навън температурата е около 16 градуса, а точно при тази температура има вероятност да я възпаля, при това лечението се равнява на вашата заплата... Да си довърша ли храна отвън?"

Омръзна ми с теб да се занимавам и затвори вратата...

Просто е смешно да се правят такива неща, дори е доста подтискащо.

След време имах забрана да влизам в училището, можеше да влизам само в присъствието на охраната или полиция, в най - добрия случай с присъствието на родител, но това беше по друга тема, нямаше нищо общо с униформите и храна. След тази случка бяха довели психиатър и педагогически, за да обясняват на класовете, че това е дело на сина на дявола, че не трябвало да се вярва в такива неща, че било от вярата в дявола, абе направоооо...


Но един ден седнах и говорих с директорката както подобава... След този ден нещата се промениха и всички се държаха добре с мен.

Трябва да знаеш, че си свободна личност, но не трябва да прекаляваш...