Не зная как,къде,защо любовта е страх за мен.
За мен е страх и но защо-как искам да съм в нейн плен. Къде е тя,защо я няма,а дупката е вече яма.
Искра загасна,болка бясна погълна сянката прекрасна.

Не знам как,не знам защо, не знам защо ме питаш кво,
но знам,че искам да съм с нея и не ме ебе защо.
Слушам ги,слушам тях,слушам хора всеки ден-
те говорят за любов,а любовта не среща мен.
Всеки ден в търсене на нея,и даже външно да се смея дупката в мен ме кара често да копнея,за нея-
къде е тя,защо я няма-
щом клепачите ме предадат я виждам в красота обляна.
И после бум-изстрел точен пак куршум.
Събуждам се обвит в ноща,а тя я няма изчезнала без шум.
Надежда вече няма.Последната искра загасна -
тъмнината грозна пак погълна сянката прекрасна.
Целувка истинска и страстна,но само в блян,а аз съм сам,в самота облян.За много грешки ме е срам,но знам,
че сам съм се родил и в ковчега пак ще бъда сам.

Не зная как,къде,защо любовта е страх за мен.
За мен е страх и но защо-как искам да съм в нейн плен. Къде е тя,защо я няма,а дупката е вече яма.
Искра загасна,болка бясна погълна сянката прекрасна.

Не очаквам да ме разбереш,да знаеш през какво съм минал,колко сълзи съм излял,
за да стана тва,което слушаш днес.
И без да забравя кво е скапан стрес,не загубих даже капка чест.
Живеем в два,два съвсем различни свята-
грозното го знам добре,но в теб намирам красотата.
Ако търсиш в мен парата,другото на заден план,
ще ти кажа да го духаш-по-добре да бъда сам.
Ето там-там навън-с мойте хора-тва съм аз-
силен блясък в очите,в ушите силен бас.
За да бъдем нас,не ни трябва просто късмет-
трябва ти да вярваш в мен и аз ще вярвам в теб.
Искам теб-не ми пука кой какво мисли за тва,
за мнението на някой друг не давам пукната пара.
Лягам сам и знам,че сам пак ще бъда на сутринта.
Кажи ми щом не знам какво е как да вярвам в любовта?
Не знам-ако си до мен сърцето ще си дам,
но все по-малко търсят него-трябва с джоб да си голям.
Да го духа парата-на думи всеки е богат!
Аз съм сам и сам оставам-да го духа скапания свят!

Не зная как,къде,защо любовта е страх за мен.
За мен е страх и но защо-как искам да съм в нейн плен. Къде е тя,защо я няма,а дупката е вече яма.
Искра загасна,болка бясна погълна сянката прекрасна.
...