Старец край морския бряг
В края на деня,
взира се в хоризонта,
морски повей гали лицето му
Остров с преминаващи бури
Все същите сезони...
Ръждясала котва,
и кораб без име...

Море без бряг за заточения и нечут...
Той замъглява фара,светлината в края на деня...
Показвайки пътя, запалва надежда в техните сърца
Онези по пътя за дома...

Това е за отдавна забравените
Светлината в края на деня
Хоризонтът изплаква
Сълзите, които той загърби някога преди...

Албатросът отлита...
Карайки го да бленува
Времето преди да се превърне
В забравен от света...
Принцесата в кулата
Деца на поляната
Животът даде му ги всички:
остров от вселената...


Сега любовта му е спомен
Призрак в мъглата
Той слага платната още веднъж, за последно,
Казвайки сбогом на света
Котва във водата
Легло във водата далеч надълбоко
Тревата все още под краката му
А усмивката на лицето му....