Защо те няма, защо не идваш,
и като болест не излизаш от ума ми?
Нощите ми са дълги, безсънни, дълги като година.
И всяка бръчка, от тебе подарена,
и всеки кошмар заради теб са.
Единственото, което имам
сега са сълзи и глад за тебе.