Без теб на фалшиво щастие надявах се.
Избягах,,, а май така не трябваше.
Но ти ме тровеше и нямах сили повече,
прощавах ти, за дето в раните ми ровеше.
До лудост водят ме всички тези спомени,
за приказните дни когато бяхме влюбени.
Никой не ще разбере, колко липсваш ми.
Отчаян търся те в съня, къде ли си ?