
Първоначално написано от
vikitolove
Напразно ме ревнуваш ти...Обичам те, но така,убиваш ти любовта.
Вярвай ми всеки час,
страст съм от твойта страст.
Вярвай ми всеки миг,
вик съм от твоя вик.
Вярвай ми от душа
даже и да сгреша.
Но щом ревнуваш ти -
сбогом и прости.
Напразно мойте спомени
в камината гориш,
ревнуваш мойте сънища,
мечтите ми следиш.
Обичам те, но така,
убиваш ти любовта.
********************
до полуда ме ревнуваш дълго да горчи
стари грешки ми припомняш за да ми тежи
нащо с теб любов ли е или наказание.
********************