Любовта през нечии очи..

[unforgivableee]

Тази любов
Така бурна
Така крехка
Така нежна
И безнадеждна /Жак Превер/

Тоя човек е бил велик бе! Жалко, че не съм знаела за творбите му по-рано! Ех тази любов... Колко много би могъл да напише за любовта такъв чувствителен човек като мен! Часът е 3:43 сутринта, а трябва да ставам за училище в 6! Fuck! Ноо не, седя си тука, лафя си ииии сама се измъчвам. Днес една моя много скъпа приятелка направи едно обобщение за всичките неща, които сме преживели и заради които тази вечер беше толкова тежка, вечер с яко рев! Едно обобщение,което ме накара да се замисля за нещата, които съм написала по-долу. Реших, че ще си водя записки всеки ден! И започвам..кой знае, някой ден може и да има полза от тях. Тааа, нека не се отклоняваме от темата, а именно любовта. Именно любовта е тази могъща сила, която кара Земята да се върти,именно тя под една или друга форма. Любовта е навсякъде около нас, тя е в мъничкото цвете, което като погледнеш ти казва :”Здравей, аз те обичам, тук съм заради теб!” Но дали е така? Напоследък това, което ме натъжава е факта,че хората не вярват в любовта!Именно в любовта между хората и по-точно в това дали някой е способен да те обиииича!  Всеки казва:”Любов няма!Има само общи интереси,които след време започват да се разминават!” Аз съм оптимистка и вярвам в любовта! Вярвам, че там някъде в бездната ме чака човек, който е готов да даде живота си за мен. Сега като се замисля повечето хора имат греши разбирания...любовта не е само това да си „гадже” с някого, да излизате заедно на кафе, да се натискате и т.н. Любовта е нещо много по-сложно! А тя е в малките неща от живота, там е нейното място. Смятам, че човек е способен да изпитва любов, еквивалентно на това да обича само тогава когато наистина усеща болката от раздялата с дадения човек. Както тази моя приятелка ми сподели, да те боли от това, че човека не е до теб! Ама наииистина да те боли. А знаете ли колко е трудно, когато чувствата не са споделени?!  Е, не знам какво по-кофти от това има. Мога да кажа, че то ти пречи да спиш, да живееш нормално. Знаете ли колко е гадно да си с някой, но всъщност той да ти липсва? Или по-скоро да ти е гадно за това, че не можеш да изкрещиш :”Ей...Знаеш ли колко много значиш за мен и колко много ме боли от факта, че може би не знача нищо за теб, колко ме боли от факта, че сме заедно, но всъщност сме толкова далече един от друг!” и да не очакваш отсрещната страна да ти отговори: ”Епа к’во да се праи’!”Ами хората са прости, наистина! Но!Защото съм оптимистка, се надявам това да е маската, която дадения човек носи, защото го е С-Т-Р-А-Х да признае собствените си чувства, за да не му се изсмее някой. Или това е по-скоро Г-О-Р-Д-О-С-Т. Не знам дали ще мога да намеря отговор,но...както беше казал един наш велик поет „..а по-добре е да подгониш вятъра, отколкото да седиш и да плачеш.”

[Sladurcho]

Много си права ... хората вече не показват чуствата си, гледат да предпазят себе си дори и това да значи да наранят другия. Според мен причината е страхът... страхът да не бъдат наранени,страхът да не бъдат отхвърлени,страхът че ако допуснат някой до себе си той ще ги разочарова и нарани,страхът че няма да има как да се защитят защото вече са готови на всичко за човека до тях. Хората сме странни същества.. искат да бъдат обичани и им е кофти че са сами, изоставени и т.н. но в същия момент не се замислят че може би за да получиш обич трябва и да дадеш.Не можеш да се държиш към някой студено и да чакаш той вечно да бъде до теб.Гадно е... много е гадно да знаеш че на човека до теб не му пука и е с теб просто защото му харесваш и има симпатии...

[producenta]

Човек вижда това което е пред него!
В един момент си влюбена,обичате се любовта е прекрасна си казваш,но в друг късате самотна си любовта е ужасна казваш.

[mir4eto93]

Много добре си описала тази смесица от чувства, наречена любов ... Аз лично нз дали вярвам или не, защото още не съм я срещнала, но това, което знам е, че съм изпитвала симпатии към някого и ме е било страх или срам да му кажа и в крайна сметка какво, нищо ... То имаше една мисъл, не знам точно как е, ще перефразирам "най-гадно боли от това да си близо до някого и да знаеш, че не можеш да го имаш" ... много е сложно, хем си на метър разстояние от някого, хем на светлинни години ... Радвам се за оптимизма ти, няма лошо да очакваш голямата любов и ти пожелавам искрено скоро да я срещнеш ...

[FromAutumToAshes]

В това има ммного истина, но все още има хора които искат точно това което и ти. И са готови да го постигнат, и след като са го постигнали да се борят да го задържат. Смело мога да заява, че аз съм такъв човек. И аз тайно се надявам, на това същото нещо, което каза, макар да знам, че едва ли ще бъде скоро. Но не спирам да се боря за него (чувството) и за нея (момичето което ще бъде с мен въпреки всичко)... Любов е имало, има и ще има. Не спирайте да се борите за любовта !

[Iria]

Напълно съм съгласна с теб. Това са болката е вярно. Боли те, измъчва те, но времето лекува. (: И любовта е нещо прекрасно...магия, не може да се опише.

[unforgivableee]

Човек вижда това което е пред него!
В един момент си влюбена,обичате се любовта е прекрасна си казваш,но в друг късате самотна си любовта е ужасна казваш.

би се променило само мнението ми за дадения човек, но чак да кажа, че любовта е ужасна...едва ли

[justonegirlwithonehope]

Това което си написала наистина е много вярно и много хубаво, но всяка нова "голяма" любов в тинейджърските години е истинска .. просто не мислим като правим нещо, не осъзнаваме колко ценна всъщност е любовта и си проиграваме късмета с лекота

[soul1199]

Много си права ... хората вече не показват чуствата си, гледат да предпазят себе си дори и това да значи да наранят другия. Според мен причината е страхът... страхът да не бъдат наранени,страхът да не бъдат отхвърлени,страхът че ако допуснат някой до себе си той ще ги разочарова и нарани,страхът че няма да има как да се защитят защото вече са готови на всичко за човека до тях. Хората сме странни същества.. искат да бъдат обичани и им е кофти че са сами, изоставени и т.н. но в същия момент не се замислят че може би за да получиш обич трябва и да дадеш.Не можеш да се държиш към някой студено и да чакаш той вечно да бъде до теб.Гадно е... много е гадно да знаеш че на човека до теб не му пука и е с теб просто защото му харесваш и има симпатии...

мм доста си прав,защо ли ми се струва познато

[unforgivableee]

Това което си написала наистина е много вярно и много хубаво, но всяка нова "голяма" любов в тинейджърските години е истинска .. просто не мислим като правим нещо, не осъзнаваме колко ценна всъщност е любовта и си проиграваме късмета с лекота

не съм сигурна, че всяка е истинска съобразено с наблюденията ми

[Bellatrix]

Аз също вярвам в любовта.

[gaBB]

Абе да ти кажа чесно не съм много голяма за да знам дали има любов или не, но аз лично вярвам в нея. За годините си съм видяла, че когато се влюбиш в някой наистина и, когато много държиш на него после, когато дойде момента да се разделите (по каквато и да е причина) много повече боли. Аз знам какво е да си близо до някой, а да не можеш да му изкрещиш, че го обичаш, защото една от всичките причини е несподелена любов или приятелите ти.

[EmiKodaTiKaja]

Човек вижда това което е пред него!
В един момент си влюбена,обичате се любовта е прекрасна си казваш,но в друг късате самотна си любовта е ужасна казваш.

би се променило само мнението ми за дадения човек, но чак да кажа, че любовта е ужасна...едва ли

еее ще видиш като ти дойде до главата...до първия пост +1

[Sladurcho]

мм доста си прав,защо ли ми се струва познато

Ти си експерт в неизказаните неща прав ли съм или греша

[MaLkaTa_LaDy]

Не гледам толкова романтично на нещата, че във всяко цвете има любов. Но ако бих казала нещо подобно, то би било, че в природата около нас навсякъде има красота, а аз обичам красотата.
Относно хората, които казват, че няма любов... Не се ли научихте вече да не им обръщате внимание? Неприятно става, когато такъв човек ти е близък, но в противен случай, се абстрахираш от него лесно. Не бих казала, че вярвам в съдбата, но ми се иска да вярвам, би било по-лесно. Това, в което все още намирам сили да вярвам е доброто. Като общо понятие, което включва любовта към живота.

[co0L_gIrL]

Като начало, много си права. Много хора се страхуват да изразят и покажат чувствата си към тези, които обичат. Не че нещо, но сякаш това по- често са момчетата, от срам да не си накърнят "мъжествеността", и след време ти излизат с оправдание 'Ами аз имах силни чувства, но не ти казах, за да те предпазя'. В случая, сякаш иска да предпази себе си- от обвързване, от задълбочаване във връзката, от истинската любов.

Както тази моя приятелка ми сподели, да те боли от това, че човека не е до теб! Ама наииистина да те боли. А знаете ли колко е трудно, когато чувствата не са споделени?!  Е, не знам какво по-кофти от това има. Мога да кажа, че то ти пречи да спиш, да живееш нормално. Знаете ли колко е гадно да си с някой, но всъщност той да ти липсва? Или по-скоро да ти е гадно за това, че не можеш да изкрещиш :”Ей...Знаеш ли колко много значиш за мен и колко много ме боли от факта, че може би не знача нищо за теб,

Аз не мисля, че има какво да се каже тук, защото не малко хора са изстрадали и страдат по несподелената любов. Такива хора винаги ще има. Несподелената любов може би е наистина едно от най- коварните неща, защото ти наистина не си на себе си от случващото ти се. Някой беше казал "Трудно е да си далеч оt любимия, но още по трудно е да си до него, и далече от сърцето му!"