От доста време се подвизавам тука, но без рег. и като нямам какво да правя, чета тук таме из форума.
Пиша просто ей така, не че някой съфорумец ще ми помогне, защото е казано, че ако сам не си помогнеш никой няма да ти помогне .
И така, несъм много голям (все още тийн ) и просто пиша, за да споделя Ето за какво ви приказвам и точно в какво се състой моето "притеснение"
Като цяло съм нямал голям успех с момичетата, може би това се дължи на факта, че съм харесвал само 2 момичета Сега ще си кажете тоя е такъв и такъв и .. ясно знам ви
А именно там е работа, че много трудно се "любвам" или си намирам момиче което да ми харесва Като цяло съм доста особен (нямам впредвид затворен ), но самото ми мислене ее доста странно
Последния път когато се "влюбих" (в кавички е, защото на тези мой годинки (~15 ) е трудно да се говори за любов, но както казва една моя приятелка: "няма значение възраста, всеки може да обича, независимо от възраста) беше доста силно чувството. В последствие всички се разпадна с въпросното момиче (нито сме ходили нито нищо да уточня ) и на мене ми беше доста трудно без нея, защото... абе дълга история... Т, сега работа отива там, че тя май ходи с едно момче от нашия клас, но на мен вече ми е през к*р малко за тва което става :P Работа е там, че доста ме нарани и ме е страх пак да се "влюбя", защото не ми се минава през всичкото това отново. Доста трудно ми беше, защото ми се случваше за първи път толкова сериозно нещо, но явно на нея не й пукаше за мене, въпреки че го "показваше" малко или много
И аз незнам за какво точно пиша тук де , може би просто да видя вие какво мислите относно цялото "влюбване", изоставяне и всичко наново (не говоря за моя конкретен случай )