Здравейте, тийнове.

Проблемът ми (ако може да се нарече точно проблем оО) може да ви се стори често срещан и сигурно сега си мислите 'ето, поредната тъпа кифла, която си няма и на идея какво е истински проблем' .. Както и да е. Вече започвам да се отчайвам. Преди 7 месеца започнах връзка с едно момче, с което съм и до този момент. Нещата вървяха гладко, но в последно време много започнахме да се караме. И то за някакви напълно големи простотии. Абсолютно всеки път си казвах, че няма аз да му се обадя първа, но абсолютно винаги го правех. Не мога да кажа, че го обичам или нещо такова. Да, хубаво ми е с него, имам чувства, но за любов не може да се говори. Както и да е ... Преди известно време ми се случи гадна случка и за малко не ме изнасилиха. Слава Богу се разминах, но нашите започнаха да ме държат повече вкъщи и да не пускат много, много да излизам. Това, честно казано, не е чак такъв проблем за мен, защото и самата мен ме е страх да излизам все още. Но явно това се оказва проблем за приятеля ми. Бяхме се оговорили във вторник да излезем, но баща ми не ме пусна и той естествено се разсърди. Същата вечер му звъннах няколко пъти, но той все затваряше телефона. На другия ден на училище не дойде при мен в междучасията, а като се видехме по коридорите ме подминаваше като пътен знак. Слетобяд отново му звъннах и той пак затвори. Звъннах още един път и той вдигна. Единствените думи, които чух от него, бяха 'За кво ми звъниш толкова много? Не се опитвай да говориш с мен, защото аз не го искам.' оО От тогава не съм му звъняла, не съм го търсела, не съм му писала. Започвам да полудявам. Решила съм този път да не го потърся първа, искам да разбера дали въобще държи на мен след толкова време. Преди малко видях, че имам 2 неприети разговора, но бяха от някакъв чужд номер. Мисля, че може да е бил той, но не смея да му се обадя.
Какво мислите? Всичко свърши вече, нали ... Няма смисъл да се опитвам да оправям нещата ...