Отговор в тема
Нищо, че го плюеха и все го
дращеха ТЕ - другите до кръв...
Просто ти завиждаха за него...
Просто те си нямаха такъв...
***
След теб остават чудеса.
Дори, когато ме напуснеш.
И телефоните ни седмици мълчат,
а дните са порядъчно безвкусни.
Но после ненадейно ми звъниш.
Сменила си прическата, цвета на лака.
Посипваш ме с целувки, като дъжд.
Почти забравен, но желан и чакан.
Dodic "След теб" (otkrovenia.com)
/въпреки че е в мъжки род описва идеално сегашното ми положение/
***
На чувствата в отчаяния зов,
додето ги преследва и тълкува,
душата се лекува от любов,
макар че от любов не се лекува.
И винаги изправена на съд,
наивно брани слабото си право,
очаква от любов да й простят,
макар че от любов не се прощава.
В света от реализъм опростен,
единствено контрастите избира.
И от любов умира всеки ден,
макар че от любов не се умира.
Liubovta...Tq zapo4va togava,kogato zaradi drug si gotov da izmeni6 na sebe si...
Ела, любов! Побързай! Време няма!
Ела преди да стане светло вън,
за да не разбера, че си измама,
че ти не съществуваш, че си сън!
хахахаха ;D
the sky is the limit.
държа те за ръка и знай, че няма да те пусна
да те обичам, аз ли? няма да пропусна...
Срива не се състои в това да паднеш, а в това да не се изправиш.
Първоначално написано от purple__love
.. любовта ни с теб,лудата цял живот ще ни държи!
Но там в разкривените, в сините устни напирала пак песента!"Песен за човека" Никола Вапцаров
нататък е ясно. Въжето изкусно през шията - после смъртта.
Защо и днес...
Дамян Дамянов
Защо и днес те мисля пак с тъга?
Защо и днес те вадя пак от гроба
на своя дух и като зла шега
витае твоят образ с име Обич?
Защо въобще за теб се сещам пак?
За теб - едната сянка мигновена,
единият метеоритен знак,
светлинно врязал тъмната вселена
на моя черен, непрогледен свод?
И то - подир години, подир вечност,
и то - в един отдавнашен живот,
за който не съм сигурен сам вече,
че аз съм го живял, че мой е бил?...
... Тогава беше хубава и млада.
Сега си стара, грозна може би...
Каквато и да си, аз днес не страдам,
не плача, не будувам цяла нощ -
дори и от съня ми си излязла.
Обичаш? Мразиш? Все ми е едно!
И вече ни любов, нито омраза
към тебе във душата си тая.
И ако все пак помня твойто име,
и ако все пак помня как, коя
ми е дарила вместо рожби - рими,
то е защото точно зарад тях -
за думите ми, дадени от тебе,
за спомена, за живата мечта,
при теб дошъл бих със букет цветя.
За теб, умрял мой свят. Но - непогребан.
Снегът под твоите обувки скърца
по-тъничко, отколкото под моите.
Ръката ми е топла като слънце.
Защо е толкова студена твоята?
Аз сякаш стискам нежна топка с шепа,
опитвам се да я стопя - не мога.
Ледът ли е така студен у теб,
или на мен не ми достига огън?
Ръката ми е в твоята завинаги.
Какво съм аз - владетел или роб?
Не знам моята ли ще изстине,
или пък твоята ще се затопли...
Недялко Йорданов
Добър ден, самота.
как си прекарваш?
пренесе ли в жертва
още души?
яяяя, колко си издокарана?
не казваш нищо...
празнотата тежи!
Е, няма нищо,
да двигаме чашите,
тази вечер празнуваме,
че пак си дошла!
She was both wise and stupid in the way that when life got hard she didn’t work through her problems; she just danced in her underwear alone in her room until they went away.
" От истински наперена и префърцунена артистка,
успя накрая да я превърнеш в пълна мазохистка!
На твоята жестокост започна да се наслаждава!
За ласките ти, отдавна вече, пет пари не дава!
Така че, ако искаш още болка да и причиняваш-
ще трябва с любовта си да я мъчиш, за да я раняваш! " . ..
Някой от форума мисля,че го беше писал незнам.
.. любовта ни с теб,лудата цял живот ще ни държи!
евалаАз паднах, друг ще ме смени и толкоз.
Какво тук значи някаква си личност !?
по темата:
Ти помниш ли как в нас
полека-лека
изстиваха последните надежди
и вярата
в доброто
и в човека,
в романтиката,
в празните
копнежи?
Ти помниш ли как
някак много бързо
ни хванаха в капана на живота?
Но там в разкривените, в сините устни напирала пак песента!"Песен за човека" Никола Вапцаров
нататък е ясно. Въжето изкусно през шията - после смъртта.
"Грееше ме драголюбно ясно слънце от небето,
ах, но друго слънце мене вече грееше в сърцето!"
"A few years ago, I had a dream. It began in the summer and was over by the following spring..."
Тук забелязвам много стихотворение на Вапцаров. Евала!Повечето му са много хубави!
Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
и
Аз всички радости на тебе дадох,
аз всички песни с тебе споделих,
аз всички пътища по теб изстрадах,
аз всички дни на тебе посветих.
Аз всички удари след теб събирах -
душата ми едва не изгоря...
И ако трябва утре да избирам,
отново тебе аз ще избера.
It's so hard to show everyone that I'm doing fine without you when deep inside I'm not..
It's hard because I have to smile when I really can't hold back my tears
'Cause as far as I can see, you're doing fine without me..
I can't stop myself from loving you <3
И тук започва развръзката, значи.Но там в разкривените, в сините устни напирала пак песента!"Песен за човека" Никола Вапцаров
нататък е ясно. Въжето изкусно през шията - после смъртта.
She was both wise and stupid in the way that when life got hard she didn’t work through her problems; she just danced in her underwear alone in her room until they went away.
"И тук започва развръзката, значи.И тук започва развръзката, значи.Но там в разкривените, в сините устни напирала пак песента!"Песен за човека" Никола Вапцаров
нататък е ясно. Въжето изкусно през шията - после смъртта.
Как мислиш, читателю, ти? -
Тя, бедната дама, започна да плаче,
започна във транс да крещи..."
"A few years ago, I had a dream. It began in the summer and was over by the following spring..."
яяя, кво изрових ;D
on: **, **** ****** ** * ****** * ***.
*** ****** ****** ***** ****.
*******, ***** ***** * *****,
** **** ****** ****** * ********.
лека нощ.
the sky is the limit.
Мълчаливо очите ще търсят очи
и ръцете с ръце ще се слеят.
Разговаряйки с тебе така, ще мълчим,
а сърцата ни в ритъм ще пеят.
Натанаил Хаутърн някога е написал: ”Нито един човек за каквото и да е продължително време,не може да е с едно лице за себе си друго пред околните без накрая да се обърка кой образ е истинския.”
Естествено е, че всяко начало си има и край. Но краят идва по различно време. Всички сме виждали влюбени двойки, държащи се за ръка, а с другата ръка държат бастуни.
You make me laugh when I want to cry,
Make me live when I want to die,
Make me smile when I want to frown,
You turn my life upside down.
Believe in me when no one else does
You’re my now, my is, my was.
When you call my name I begin to blush,
I'm afraid people notice I need you so much.
When I'm with you time flies by fast.
It's like the present is the past.
I need you more than you can believe,
Love you more than you can conceive.
Think about you every night and day
And hope my life can stay this way
I don't want it to be any other way.
Поздравих моето момче с това
здрасти
понякога даже писането не помага
и ти си сам с това което те
убива
и безчувствието на
стените прониква
в теб
а там в ъгъла лежи една
бутилка –
твоят последен приятел, твойта последна любовница,
другата ти клавиатура.
ей, здрасти.
Да пиша за всичката болка.
Да пиша за всичката обич.
Да разкажа за тази жестока,
проклета любов или орис.
Да кажа ли колко изстрадах
и колко сълзи аз пролях?
Да кажа ли,че се раздадох,
от самотата чувствах страх?!
Да пиша ли въобще,че те обичах?
Да кажа ли,за теб мечтах?
Да си призная ли,че се заричах,
в сърцето и душата-че си в тях?!
Да кажа ли,че аз ти вярвах
или пък,че робиня бях?
Да си призная ли,че се отчайвах,
защото все за теб живях.
Да пиша ли-забравих що е гордост,
ала показа ми какво е самота?!
Да кажа ли разбрах какво е подлост-
на искренна любов дари лъжа.
Да кажа ли въобще,че те желаех
и те получих,но фалшив?!
Да кажа ли защо се каех?-
защото съм била наивна.
Да пиша ли-сама се съжалявах,
че кой ли друг би мене съжалил?
Сълзи безсмислени проливах,
че с всяка друга тъй си бил.
Да казвам ли въобще,че те обичах?
Та ти си глух за моя зов!
Защо въобще ти се заричах,
щом глупостта нарекла съм ЛЮБОВ!
.. любовта ни с теб,лудата цял живот ще ни държи!
целунахме се, казахме си “сбогом!”
и тъй завърши нашата любов.
Нека спрем войната по пътищата заедно. /В памет на Милена Б./
Хах, то да беше само един откъс... ---->
Защо се ровиш в пепелта?
Там няма да откриеш огън....
Не знаеш ли, че с любовта е свършено,
щом някой някога ти каже сбогом!
...
В пустинята
видях човек - гол, озверял,
клечеше на земята,
и стискаше сърцето си,
и го ядеше.
- Добро ли е, приятелю? - му казах аз.
- Горчиво е - отвърна той.
- Но ми харесва,
защото е горчиво
и е мое.
Стивън Крейн
...
Тръгни на път - когато цялата трепериш,
тръгни на път - когато всекиму си чужда,
и все някъде ти ще намериш
едно сърце, комуто да си нужна!
...
Ти ще дойдеш, но ще бъде късно,
аз ще бъда в гроб студен.
Целувай букви вместо устни,
прегръщай кръста вместо мен!
Съжалявам. Не преминавам през линия, която очертавам [!]
МОЯТ "13 ФЕВРУАРИ"
Навярно ще бъде тъй мрачно и утре,
небето едва ли ще се проясни,
но този ден, още от своето утро,
аз зная, ще бъде красив.
Ще бъде красив дори и за мене,
макар и обагрен в безцветна тъга,
че липсваш до мен, но в мен съхранена
е твойта красива и топла душа.
А ти? Ще бъдеш ли с него?При тебе
ще дойде ли с цвете очакван и тих?
Ще пусне ли блус и в танца обсебен
ще шепне изтръпнал в косите ти стих?
Аз утре ще плача за тебе без сила,
нали си за мене все още една
и няма значение с кой си, но мила,
на празника утре не оставай сама!
Едно от любимите ми..
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
