Отговор в тема
Без любов от днес нататък ще живея.
Независима от телефон и случай.
Няма да боли. И няма да копнея.
Ставам вързан вятър и замръзнал ручей.
Няма да съм бледна подир нощ безсънна -
но и няма да ми запламти лицето.
Няма вдън-земя от мъка да потъна -
но и няма да политна към небето.
Няма да съм лоша - но и няма вече
жест като безкраен хоризонт да сторя.
Няма да ми притъмнява - но далече
няма да ми се отваря цял простора.
Няма вечерта да чакам изморена -
но и утрото за мен не ще изгрява.
Няма от слова да зъзна вкочанена -
но и няма да изгарям над жарава.
Няма да заплача на жестоко рамо -
но и няма от сърце да се засмея.
Няма да умирам аз от поглед само -
но и всъщност няма вече да живея.
Настръхнах!! Страхотно е!Първоначално написано от mArMaLaDkA
Те всички ме обичаха. Жестоко.
Зазиждаха вратите ми на влизане.
Кълвяха моя поглед, еднооки.
Закичваха ме с гривни. От прогризано.
Те всички ме боготворяха. Хищно.
Подпалваха от ризите ми клади.
Принасяха ме в жертвен дим към нищото.
А исках малко... само малко младост.
Те всички ме четяха. До поискване.
Не питаха дали ми е безкръвно.
Бях нужна в жеги - сянка от разлистване.
Когато ме попари плач, си тръгваха.
Те всички се опираха на мене
в най-куците си походи към радост.
Но никой не разбра, че е студено
и искам малко. Само малко слабост.
~* Maybe that's what happens when a tornado meets a volcano*~
Почистих душата си,изхвърлих всичко ненужно......
Почистих килера - изхвърлих всичко излишно.
Последната капчица вяра побързах да сложа на скришно.
Изхвърлих всички нечестни приятелства, стари обиди, ограбващи ме познанства.
Изведнъж се получи доста пространство.
Изметох и амбиции разни. И рафтовете останаха празни.
Тогава започнах да подреждам:
Най-отгоре, като крехък и фин порцелан, подредих всички мои надежди.
До тях - някой и друг бъдещ план.
После, на по-долния ред, като луксозен пакет, сложих най-скъпите спомени.
В килера оставих, безспорно, най-важното само: за точка опорна - едно вярно приятелско рамо.
Последно - проветрих и стана прекрасно!
А беше толкова задушно и тясно...
Политам.
Отново.
Приемам го за чудо.
Задвижва се
отвътре нещо,
което смятах за изтляло.
За изгубено.
Усещам онова размърдване,
на границата
между щастие и болка,
в средата точно...
Плюс ускоряване на пулса,
малко вляво.
Необяснимо е.
И лудо...
Бяло.
До заслепяване.
Силно и красиво.
С усещане за нещо топло.
Духовен досег.
Опознаване.
Проникване.
Спояване
до общо цяло.
Познавам го...
Познавам те...
Любов е.
Лятото в душата ми вече ме кара да мисля по различен начин за теб. Дори по-скоро само се сещам! Tи все още искаш и не спираш да
искаш само онова,което още не си получил.Само хубавите неща на витрината, които не си имал шанс да докоснеш с треперещи за притежаване пръсти.И играчките,които са ти се сторили скучни и си захвърлил,а след това си видял,че просто не си знаел как да играеш с тях...
Както винаги си искал
Не ме вълнуваш вече!
И Слава Богу!
Най-сетне ,ще мога да се държа нормално-
както винаги си искал !
Вече ще мога да бъда наистина спокойна-
както винаги си искал!
И напълно безразлична към теб!
Както винаги си искал , вече мога
да не се впрягам на всяка твоя дума!
Да не изпадам в истерия…
Да не ти се сърдя!
Да не ти затварям телефона…
Да спра да се моля за вниманието ти!
Да не ти устройвам сцени!
Да не съм емоционална пред хората!
Да не ти хленча,че ме пренебрегваш!
Да ми е все тая дали ще ми се обадиш ,или не…
Да ми е все тая с кого и къде си…
Да ми е все тая добре ли си ,или не си…
Да ми е все тая боли ли те,или не те боли…
Я по-добре си помисли…
Това ли е, което наистина си искал винаги?…
"Начукай ми го! Изнасили ме! Дискриминирай ме! Корумпирай ме! Манипулирай ме!
Завиждай ми! Ограби ме! Мрази ме! Предай ме! Убий ме!
Е, почувства ли се вече истински човек?"
Дензъл Ребеловски
Танцуват пръстите ти страстно
по мен, като по пиано,
а музиката им прекрасна
залива със акорди мойто тяло.
Ту тихичко, като Шопен,
пролазваш във душата ми,
а после – Моцарт разгневен -
до капчица стопяваш сетивата.
Под звуците на Лунната соната,
събличаш тихо всеки свян.
Във дланите ти съм жената,
изваяна от музика и страст.
И обичам когато усмивка има на лицето ти красиво.
Тя пробужда в мен желанието диво
да ме прегърнеш и нежно ръката мио да хванеш,
така знам,въпреки каквото и да е,до мен ти ще застанеш.
И ето , че продължаваш да огряваш всеки мой пореден ден,
карайки го да изглежда по-цветен и необикновен.
И май , че току що получих дежа вю . . .
I know that my life would suck without
Y O U ! <3
ЛЮБОВНА
Като бетонен блок над нас
тежи барутната тревога.
Душите ни ръмжат: - Война!
В душите кръв, и смут и огън.
Аз виждам тоя смут дори
сега в фабричните комини,
на запад в залеза или
в небето тъй спокойно синьо.
И в тези дни, кажи ми ти,
когато ни притягат в обръч,
в сърцето, грях ли е, кажи,
че пазя още кът за обич?
Кажи ми грях ли е, че пак,
дори и в този шум фабричен,
процепен с зъл картечен грак,
си мисля: - Колко я обичам!...
Да, вярно, мъничкият свет
на нашата любов е тесен,
затуй със поглед, впит напред,
ти пиша толкоз малка песен.
Никола Вапцаров
много ми хареса..
В мойта сцена на живота,
вече ще си публика,
и от ъгъла ще гледаш,
как ще блестяя..
И аплодират ме, по име викат ме.
http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=440091 влез...
Не останах май на никой длъжна,
няма за какво да се обиждате.
Аз и като лъжа — честно лъжа.
Много искахте да съм ви ближна.
Много искахте да не мълча. И ето —
имате ме всякаква, такава...
Лесно пях и пих, небетата
винаги ме заслужаваха.
Лесно се усмихвах, лесно плаках,
дяволите за рогата хващах...
Не тъгувайте! Поне разбрахте,
че за всичко всъщност сте си плащали.
Мразя да се чувствам по този начин,
толкова съм уморен да се боря.
Заспивам и мечтая единствено...
Все още да съществувам за теб,
кажи ми, че ме чуваш!
Липсва ми докосването ти
и продължавайки да се крия осъзнавам, че бавно те губя...
Изтощен съм...
И никога няма да се възстановя без свръхдоза от... теб.
Не искам да съществувам,
не искам да дишам,
докато не те усетя до себе си!
Ти облекчаваш болката, която изпитвам.
Никога не съм искал по-силно да се съживя за теб.
Не искам да заспивам,
не искам да сънувам,
защото сънищата ми не ме утешават.
Начинът по който ме караш да се чувствам...
никога не съм искал по-силно да се съживя за теб.
Мразя животът си без теб
до болка, грешно беше да се осъмня в теб.
Но демоните ми очакват удобния момент
за да ме примамят...
Ако знаеше как те обожавам...
жадувам за теб,
имам нужда от теб!
Изтощен съм...
И никога няма да се възстановя без свръхдоза от... теб.
Не искам да съществувам,
не искам да дишам,
докато не те усетя до себе си!
Ти облекчаваш болката, която изпитвам.
Никога не съм искал по-силно да се съживя за теб.
Не искам да заспивам,
не искам да сънувам,
защото сънищата ми не ме утешават.
Начинът по който ме караш да се чувствам...
Никога не съм искал по-силно да се съживя за теб.
Отвори очите ми...
Дай ми живот.
Не ме изоставяй.
Skillet - Comatose
без ПОДПИС ... xD
Когато паднеш, стани..
и поглед видгни, към небето погледни...
Ще видиш ти надежда една..
която не ще изгасне никога..
Дори отново, на този свят сама..
Вярвай, ще се справиш и време е миналото ти да оставиш..
Живей сега, живей за днес..
Животът е кратка песен, изпълнена с много болка
Докато тези,
които се кълнат, че ме обичат
ме изчисляват
и ми търсят място във живота си —
аз, вятърна и ничия —
по билото на хоризонта се разхождам.
Твая тотално,просто не е реално...
^ Има си ОТДЕЛНА тема за цитати от песни.
...Играя си на себе си
понякога,
не се изпращам
и не се очаквам.
Разплисквам се
след толкоз запокитване.
Понякога наесен ме събират,
броят ме, изчисляват ме,
изваждат ме,
редят ме в пъзел,
бъркат ми парчетата...
Понякога
си мисля да се влюбя,
но после се отплесвам
и ме няма...
<<Понякога
си мисля да се влюбя,
но после се отплесвам
и ме няма... >>
колко е хубаво това... хмм
В мойта сцена на живота,
вече ще си публика,
и от ъгъла ще гледаш,
как ще блестяя..
И аплодират ме, по име викат ме.
http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=440091 влез...
Една звезда в небето свети,
на теб аз ще я нарека.
И когато видя падащи комети,
очите ще затворя, ще поискам аз смъртта.
За да мога там до тебе да изгрея,
да се топля от твойта топлина,
да заспя в прегръдките ти аз копнея,
само ние двамата и любовта!
В играта всичко е възможно, дори да се играе без сърце. Единственото невъзможно е от възрастен да станеш пак дете!
Когато те измислих се изплаших, творение от поетичен дим, създание от слабостта ми страстна, дошло до мен- силният да победи.
Когато те измислих цял изтръпнах, не сън- жена родена от жена, дошла със обич свята и престъпна да ме превърне цял в развалина.
Когато те измислих се побърках. Като вандал със крясък зъл и див ти влезе в мен, обра ме като църква, но твойта кражба аз благослових. Да, свята да си обич огнекрила! Грабежът ти бе страшен, но свещен. Мъжът е в най-голямата си сила, когато е от слабост победен...
... Защото теб те няма днес. И сигурно посрещаш изгрева със слънчевия лъч в нечии други зеници. Защото мен ме няма днес. Но някой ден ще ме има в сълзите на твоята дъщеря....
Да не показвам радостта си.
Да свикна да я обуздавам
и да крача
по улиците като всички.
....................................
Да търся смисъла на тъжната потребност
да се превръщам в крачещо подобие.
......................................
Да се науча да не забелязвам
крехкостта на съвършенството,
което съм открила в стръкчето трева.
Най-после да се подчиня.
........................................
Внимателно да гълтам дозите безочие.
Да оцелея... Да не искам повече.
вдигнах своята походна
вече мога да прозра
що не можеш да извадиш пръстите си от ....
мм това е
Цитатът от подписа ми
"Всички сме в канавката, но някои поглеждат към звездите." - Оскар Уайлд
Бягай ! Бягай от мене! Спаси се!
И от себе си мене спаси!
Угаси тази лумнала мисъл!
Мойта лудост по теб угаси!
Тя е страшна! Безумна! Нелепа!
И тъй както в най-сладката жар
днес ни топли, тя утре на пепел
ще ни стори във своя пожар.
Казвам :"Бягай!", а всъщност протягам
две ръце :" Остани в моя ден!"...
Как от себе си сам да избягам ?
Ти си цялата, цялата в мен!
По-добре да те убия бавно, за да ни боли веднъж по равно, цял живот отстъпвам ти реда си, да ме нараняваш само ти! По-добре да те убия бавно да усетиш болката, която вътре в мене ме изгаря и не ме оставя да заспя!
Най-скъпото е онова,за което плащаме със сълзите си!
Трудно е да очакваш нещо,което знаеш,че няма да се случи.. но още по-трудно е да се откажеш,когато знаеш,че това е всичко,което искаш!
Едва когато се докоснеш до истинското,разбираш колко фалшиво и незначително е било всичко останало!
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
