Кой стих (или част) отговаря на ...настроението ви.. ^^

[Roxie]

Това ще да е
"Listen baby:
ain`t no mountain high
ain`t no valley low
ain`t no river wild enough baby"

[xBadxApple]

"Спи, мой другарю, спи спокойно

под кървавите знамена. –

Ще мине твойта кръв във мойта

и после в цялата земя."

[kobrichka]

В живота ни поне веднъж
Се срещаме с фатален мъж.
Летиме в друго измерение,
А после идват, без съмнение-
Бездънна дупка и тъга.
Кълнем проклетата съдба:
Защо ли с него ни събрала,
Защо така ни изиграла ?
Опитваме се да забравим
И с липсата му да се справим.
Но все не ни се получава –
В сърцето ни печат остава
От него – лошото момче –
Кръстоска на мръсник с дете.
„Защо – се питаме тогава –
Единствен той не се забравя ?”
Защото горната порода
Отключва женската природа.
И чувстваме се заслепени,
Опитомени, укротени.
Открили сме, че едновременно
/за жалост обаче е временно!/
Сме цялостни, завършени
/макар и понявга прекършени!/...
Защото лошото момче-
Универсалното ключе-
Отключва всички лица на жената-
Детето, майката, сестрата,
Любовницата дива.
Открива я цялостна, жива !
По нея тъга ни залива.
Защото, тръгвайки си, я убива !

[onestar]

"И все пак нявга ще се срещнем,
и все тъй мило ще се поздравим,
дали сърцето радостно ще трепне
или остра болка ще се появи?

Това не знам, но в погледа ми свиден,
ще се открият две слова,
които пиша в този ред последен:
"Обичах те, но ти така и не разбра!"

[mArMaLaDkA]

"А ти си... на измислен ми изглеждаш.
Какво, че имаш и паспорт, и име.
Боли ме безпощадната ти нежност.
Добър си - и не може да те има.
Отивай си, с паспорта и с колата.
По живо и по здраво те изпращам!
Това, че си ме хванал от гората -
си е направо таралеж във гащите.
Животът ми изобщо не е розов.
Какво ще ми се правиш на възпитан!
Ако ти хрумне да ми купиш рози -
ще се зарадвам само на бодлите.
Ако ти хрумне да поканиш гости -
ще ги ухапя и ще се разтичат.
Преглъщаш, стискаш зъби или просто
си съвършен дотам, че да обичаш?
Аз не паса трева, такива хора
в живота няма - те са съчинени.

Отивай си преди да изговоря:
Студено ми е. Остани при мене!"

[AnzaRe]

Have you ever loved someone so much, you'd give an arm for?
Not the expression, no, literally give an arm for?
When they know they're your heart
And you know you were their armour
And you will destroy anyone who would try to harm her
But what happens when karma, turns right around and bites you?
And everything you stand for, turns on you to spite you?

Eminem - When i'm gone

[Wwwooow]

Диагноза: Самота!
Когато телефонът ти мълчи – това не е самота.
~ Това са лоши приятели...

Когато слушаш как тиктака часовникът – това не е самота.
~ Това е твърде много свободно време...

Когато няма кого да чакаш – това не е самота.
~ Това е песимизъм...

Когато крадеш късчета чужд живот, за да запълниш своя – това не е самота.
~ Това е неувереност в себе си...

Когато няма с кого да поговориш и започнеш да разговаряш със себе си – това не е самота.
~ Това е заболяване...

Когато плачеш по цели дни в празния апартамент – това не е самота.
~ Това е депресия...



Когато ти се иска да закрещиш от безизходица – това не е самота.
~ Това е болка...

Когато си мислиш, че не си нужен на никого – това не е самота.
~ Това е самозаблуда...

Самотата е това, което ние сами си измисляме, когато никой не ни казва онези две кратки думички: ОБИЧАМ ТЕ!

[onestar]

"Какво са разстоянията - метър и километри?
Има очи, които виждат през високите планини.
Има мисли, които летят над безкрайните равнини.
Има хора, които никога не се разделят.
Усмихни се.
Има хора, които никога не се разделят"

[Gr0zDan0v]

Завинаги... спомняй си онези дни..
Нека дъждът да ти напомни как при мен се стопли,
докато навън вали.
И как се радвах, че се будя,
вярвах, че ще бъде...завинаги.
Завинаги...можехме и да не спим,
за да си кажем още пъти
обичам те и слънце мое
или просто да мълчим.
Сега къде да търся сили
всичко да изтрия...завинаги?

Много СИЛНА песен на Борис ....

[sun_sea]

Как тревожно е да си жена.
Красота и усмивка да бъдеш
сред всекидневния сив кръговрат,
вярност -срещу изменчивия вятъра
нежност-в загрубелия свят.
От безбройните пътища земни
най-рискования да избереш-
безразсъдния път на сърцето
и докрай да го извървиш.
Твоя единствена радост да бъде
радост да даваш.Да бъдеш в нощта
светло прозорче,което чака,
първа стъпка,разбудила утрото.
Ти,слаборъката,да подкрепиш
силата на ръката корава.
И непростимото да простиш,
и да градиш живот от отломки.
Саможертва е да си жена.
И до ранена,разбита гръд
чистите извори да защищаваш
просто за да съществува светът.
Горда съм,че съм родена ЖЕНА.

[obesendomat]

Събличай се, полека се събличай

със грацията дивна на русалка!

От себе си едно след друго свличай

прикритията нежни, ала малки

на свойта плът свенлива, но греховна.

Нима е грях тъй да те гледам, мила?

Нали от този вечен грях любовен

ний всички на света сме се родили?

Нали от този "грях", така наречен,

започва всъщност нашето начало?

Ако е грях, то този грях е вечен,

безсмъртен като смъртното ти тяло.

И като моето, което те обича,

което тръпне, чака и което...

Събличай се! Полека се събличай,

греха да видя и да го усетя,

в копнежа му да изгоря докрая...

На този свят горчив и толкоз мрачен

по-сладко чудо от това не зная:

жена, която се съблича в здрача...



Събличай се и ми свети със вечност.