Аз... така започнах една "връзка" с момче, с което знаех, че не трябва да бъда. И аз имах милиони причини, поради които не трябваше дори да си помислям, че може да се получи нещо, но... не се отказах. Исках го, борех се, получих го... не излезе нищо хубаво. Отношенията ни са сложни, натоварващи, някак... различни. В думите, с които описа това момче виждам "моето". Абсолютни същото държание, изобщо всичко...

Беше грешка, с която все още не мога да се справя.
Не знам защо го разказах... може би, за да те подготвя. Ще имаш още много разочарования, ще прощаваш много, ще ти се иска да кажеш край, но няма да го правиш, защото мисълта да го изгубиш ще ти се струва абсурдна.
Като имам в предвид положението, в което си правилно ще бъде да не задълбочавате отношенията си (май малко си противореча с горните ми постове).
Но за теб май не е от значение кое е правилно? М`да... и за мен не беше.
Опитай щом искаш, но не очаквай да е като в приказка, нито да има щастлив финал.